Когато ми казаха, не исках да повярвам.
Не е възможно, казах си, в най-старото и най-престижното наше висше учебно заведение да съществува преподавател, който би могъл да предложи на кандидат-студентите по български език и литература тази съвършено абсурдна тема «Вяра и лъжа в поемата «Септември» на Гео Милев.
Не е достатъчно да си отчаян антикомунист, за да предложиш подобна тема.
Трябва да си и дълбоко увреден в своето нравствено съзнание, защото очевидно само един болен мозък би могъл да предложи такава тема.
С болка си казах: «Какви идиоти е раждала, раждала, ражда и днес, нашата майка нещастна.»
В тази толкова оскърбителна за всяко българско учебно заведение тема на кандидатстудентски изпит, откриваме най-напред едно прекалено гнусно посегателство върху личната почтеност на Гео Милев.
Субектът, предложил темата, предпоставя, че авторът на поемата «Септември» е лъжец.
Той, Гео Милев, е изпълнил поемата си с лъжи и този жалък университетски гард на гражданската почтеност предлага на кандидат-студентите да открият всичките му лъжи, пласирани в поемата. Принуден съм да напусна добрия тон.
Как смееш, мерзавецо, да петниш паметта на този велик българин, който на фронта, бранейки Отечеството ни, загубва зрението си.
Бих искал да съм здрав, за да мога да отида до университета, да намеря негодника и преодолявайки погнусата, че ще трябва да се докосна до него, да му извъртя два хубави шамара.
Но изпълнен с отчаяние, си казвам, колко много са, Господи, негодниците, които заслужават два и повече шамара.
Помогни ми в доброто намерение, защото сам няма да смогна.
Тази особа, покрила със срам Софийския университет, очевидно не знае, че една поема не е историческо съчинение.
Поетът представя фактите от действителността не каквито са те сами по себе си (твърде често скучни и сиви!), а така, както са приети и отразени в неговото поетическо съзнание. Той не описва самия факт, а неговото отражение в собствената си душевност.
Поезията има най-естественото право да хиперболизира фактите от действителността.
Тъкмо в хиперболата на историческия факт понякога се съдържа много повече истина, отколкото в самия факт.
Аз самият научих от поемата на Гео Милев значително повече истини, отколкото от историческите съчинения, посветени на кървавото Септемврийско въстание.
Там, в поемата, е събрана огромната народна болка, която говори значително повече от сухите исторически факти.
Поезията търси духа, скрит зад фактите, и само ако го открие, само тогава може да се смята, че тя е успяла в своята благородна мисия.
Поемата «Септември» на Гео Милев е едно гениално съчинение, с което всеки българин трябва да се гордее.
Познавам сравнително добре световната литература, но не намирам поетична творба, която да се намира на равнището на «Септември».
Това е поема, която ни разплаква, и това е най-доброто доказателство, че тя е стигнала до най-дълбоките истини в нашата печална българска история.
Никак няма да се учудя, ако този университетски нещастник би предложил за кандидатстудентския изпит по български език и литература и една друга подобна тема:
«Вяра и лъжа в стихотворението на Христо Ботев «Хаджи Димитър».
Господи, че в това стихотворение всичко е лъжа!
Какви са тия самодиви, какъв е този вълк, който кротко ближел раните на Стефан Караджа!
Глупости, чисти лъжи!
Студентите ще бъдат щастливи да изобличат Ботев в неудържимата му страст да изпълва творчеството си с най-невероятни лъжи.
Всички сме покрити със срам!
Но покрит с най-много срам трябва да се смята Софийският университет.
Какво е това ръководство, какъв е и този ректор, допуснали да се появи в университета подобно зловоние във формата на тема за кандидатстудентски изпит?!
Като бивш преподавател в Софийския университет настоявам за незабавната оставка на онзи, който е сметнал за възможно да формулира подобна позорна за университета тема на кандидатстудентски изпит.
«Преподаватели» от този тип са истинска опасност за социалното здраве на бъдещите студенти.
Те са оскърбление за университета.
Моля да бъда подкрепен от достойните и истински образованите български граждани!
Проф. Велко Вълканов
(Редакцията благодари на проф. Вълканов, че е прочел материала ни за злополучна тема и за реакцията му).