Скандалът между САЩ и Русия е в резултат на взаимното неуважение между двете страни, смятат вестниците SZ и Frankfurter Rundschau.
Журналистът от Süddeutsche Zeitung Hubert Wetzel в публикувания материал „Отчайващи отношения“, пише:
„…От американска гледна точка, днес Русия не е вече тази сила, с която трябва да сме в мир и любов на всяка цена. Русия продължава да играе немаловажна роля – това е държава, имаща право на вето в Съвета по безопасност на ООН, тя притежава ядрено оръжие, има влияние в редица региони в света, в които Русия може чрез различни методи да създаде неприятности на САЩ. Но значението на Москва за Вашингтон се определя най-вече от факта, че тя може да попречи на външната политика на Америка чрез почти цялостното блокиране на САЩ. Това и прави Путин, често с голяма радост. Русия не е партньор за САЩ, към който Америка трябва да се отнася с уважение и внимание, продължава авторът.
Отношенията между двете велики държава днес са отчайващи, както никога до сега от края на студената война.
А неотдавна двете държави работеха в „близкоизточния квартет“ заедно, работеха за регулирането на сериозни конфликти.
Всичко това е минало.
Днес в световната политика няма значим проблем, с чието решение Москва и Вашингтон да се занимават със съвместни усилия. По въпроса за иранската атомна програма интересите на двете велики сили се преплитат. И тогава, скърцайки със зъби, те сядат на масата на преговорите. В сирийския конфликт САЩ и Русия в буквалния смисъл се намират на двете страни на барикадата.
В материала „Най-искрената антипатия“, публикуван във вестник Frankfurter Rundschau, журналистът Holger Schmale, продължава темата:
„…Подухна леден ветрец между Вашингтон и Москва. Налице е силна фрустрация на Обама по повод факта, че Путин блокира, вместо да съдейства за подобряване на руско-американските отношения, както обяви президентът на САЩ преди четири години. Путин не реагира и на обявената от Обама в Берлин инициатива за съкращаване на ядреното оръжие. А това може да се оцени като проява на лично неуважение. Вероятно Обама вече се съмнява в собствената си теза, че сътрудничеството с путинска Русия е ключ към решаване на някои спешни международни проблеми.
Проблемът е в това, че цяла поредица от международни въпроси наистина се решават само със сътрудничеството на руснаците. Второ, по въпроса за прекратяване на войната в Сирия натискът срещу САЩ е значително по-силен, отколкото този към Русия. Пък и атомната програма на Иран причинява на САЩ повече неприятности, отколкото на Путин.
Така Обама се оказва в неудобно положение, защото успехът на неговата външна политика зависи от човека в Кремъл.
А човекът в Кремъл няма ни най-малко желание да облекчи живота на колегата си във Вашингтон“.
Петя Паликрушева