Расмусен в американското издание „Project Syndicate”:
„Руската власт неотдавна заплаши да насочи ядрените си ракети срещу датските военни кораби, ако Дания се присъедини към противоракетната отбрана на НАТО. Това беше възмутителна заплаха към държава, която няма намерение да напада Русия. Но заплахата е отражение на по-фундаментално качество на външната политика на Кремъл: отчаяно желание да се задържи стратегическото влияние на Русия.
Руските ръководители прекрасно знаят, че противоракетната отбрана на НАТО не е насочена срещу Русия. Когато бях генерален секретар на НАТО през 2009-2014 г., ние постоянно подчертавахме, че целта на ПРО е да защитава страните от Алианса от заплахи извън пределите на евро-атлантическото пространство. Дори човек с най-елементарни знания по физика и механика – а това са предмети, в които руснаците са много добри, – ще разбере, че нашата система е проектирана точно с тази цел.
Руските ядрени заплахи към Дания и други страни доказват слабостта на Русия, която се намира в икономически, демографски и политически упадък. НАТО не води агресивна политика спрямо Русия, както заявява кремълската пропаганда. Конфликтът между Русия и Запада днес, проявен в украинската криза, е сблъсък на ценности.
Спомнете си как започна украинският конфликт: на почти винаги мирните протести на десетките хиляди граждани на Украйна от всички социални слоеве започнаха да се издигат искания за асоцииране с Европейския съюз. Никой не искаше да се извършват погроми над рускоезичното населени в Украйна, макар Кремъл да твърди обратното. И за членство на Украйна в НАТО въобще не ставаше дума.
Но Русия реагира бързо и твърдо. Дълго преди протестите да бяха залети с насилие, руските чиновници започнаха да обвиняват протестиращите, че са неонацисти, радикали и провокатори. А когато тогавашният президент Виктор Янукович избяга от Киев, президентът на Русия Владимир Путин започна операцията за анексирането на Крим.
Това беше не само грубо нарушение на международното право, но и пълно противоречие на честите и твърди изявления на Русия, че нито една държава няма право да гарантира собствената си безопасност за сметка на друга. Украинските протестиращи се изправиха против своето правителство, а не против руското. Самата идея, че Украйна може да бъде военна заплаха за Русия, е абсурдна. И дори Украйна да беше член на НАТО, агресивна война срещу Русия би била абсурден сценарий, защото тази война не би съответства на интересите на съюзниците.
За Русия заплахата, създадена от протестиращите украинци, беше екзистенциална. Искайки промени, свобода и демокрация, при това съвсем до прага на Русия, протестиращите поставиха под заплаха путинския модел на “суверенна демокрация”, чрез който модел президентът унищожава всички свои опоненти, ограничава свободата на пресата, а после убеждава гражданите, че имат право да избират ръководството на страната. Кремъл се страхуваше, че ако украинците получат това, което искат, то руснаците ще бъдат вдъхновени да последват примера им.
Тъкмо затова ръководителите на Русия започнаха така охотно да наричат украинските лидери русофоби и фашисти. Именно затова те години наред внушават, че в страните от Балтика се издевателства над руските граждани. Именно затова те внушават, че ЕС е упадъчен, аморален и корумпиран. Кремъл отчаяно се опитва да убеди руснаците, че либералната демокрация е нещо лошо, а животът при Путин е нещо добро. За това са им нужни не само демагогски лъжи вътре в страната, но и демонстрация на насилие и нестабилност в съседните държави.
Пред лицето на мащабната атака на руската пропаганда Западът е длъжен да продължи да подкрепя Украйна, а също Грузия и членовете на НАТО – Естония, Латвия и Литва. Колкото и болезнено да е това, ние трябва да съхраним – а при необходимост да разширим – санкциите срещу Русия и да укрепим фронтовата линия на НАТО. Ние сме длъжни да признаем реалността.
Най-великата сила на Запада е демокрацията. Тя ни помогна да гарантираме мира между две поколения и да ликвидираме завинаги комунистическото управление в Европа почти без нито един изстрел. Макар либералната демокрация да е далече от съвършенството, тя си остава най-добата защита от екстремизма и нетърпимостта – и най-мощният двигател на човешкия прогрес.
Ако Западът позволи на Русия да нападне съседни й държави само, защото те могат да вдъхновят руснаците за реформи, това ще означава, че демократичните ценности повече не могат да бъдат защитени. Това ще подрони ролята на Запада като модел за процъфтяване и свобода, като пример, който обществата в целия свят се стремят да следват.
Това ще унищожи не само остатъците от моралния авторитет на Запада, но и смисъла, в името на който съществува НАТО.
Подобен подход ще постави Запада пред опасността от атаки от стана на Путин и подобни на него агресори. Той ще бъде плесница за всички онези смели мъже и жени, които всеки ден по целия свят рискуват живота си в името на свободата и демокрацията.
Никой не трябва да се оставя да бъде излъган от кремълските политически технологии. Конфликтът в Украйна не е за Украйна. И не е за Русия.
И дори не е срещу НАТО.
Това е конфликт за демокрация.
Западът трябва да отговори подобаващо.
Източник: „Project Syndicate”.
Превод: Петя Паликрушева