Интервю с Даниел Гансер, специалист по тайните армии на НАТО
Автор: Rafael Poch
Швейцарският историк Даниел Гансер е водещ специалист по тайните армии на НАТО. Темата не е от лесните и всеки, който се хване за нея, лесно може да бъде причислен към списъка на привържениците на теориите на конспирациите или към общността на хора, които са просто критически настроени коментатори.
Книгата на Гансер „Тайните армии на НАТО“, издадена през 2006 г. и преведена на повече от десет езика, съдържа само щателно проверени данни. Авторът, оглавяващ Швейцарския институт за изследване на света и енергията в Базел (SIPER), признава, че най-много от всички е заинтересован от изхода на „съдебния процес на века“, който започна в Люксембург през февруари. Пресата пази пълно мълчание по темата.
За периода от 1984 до март 1986 г. в Люксембург се случва загадъчна серия от диверсионни действия, чийто обект са срещите на висшето ръководство на ЕС, Дворецът на правосъдието, частните домове на високопоставени чиновници. Всичко е насочено към нарушаване спокойствието на Великото Херцогство, за да втвърди то позицията си по въпросите на безопасността. Почти всички диверсии свидетелстват, че извършителите прекрасно боравят с методите, гарантиращи безопасността. Много улики и документи изчезват. Кървавите терористични актове, преписвани на тази тайна организация, често се свързват с ултрадесни сили.
Спор между правосъдието и държавните интереси
В хода на съдебното заседание, което продължава няколко месеца, се случват сензационни събития, достойни за най-добрите детективски романи. През април немският свидетел Андреас Крамер заявява, че неговият баща, който, както се твърди, бил агент на немските спецслужби, е участвал в диверсионните атаки в Люксембург, а също и в терористичния акт на празника на бирата в Мюнхен през септември 1980 г., най-ужасният в историята на следвоенна Германия, до днес неразкрит. Крамер не представя никакви доказателства и в съда е представен като неуравновесен човек, както свидетелства от сестра му. Някои експерти смятат, че изявлението на Крамер само затормозява и усложнява разследването.
Правителството на Германия опровергава факта, че бащата на Крамер е от немските спецслужби, признавайки само това, че той е бил армейски офицер. Крамер настоява, че говори истината, твърдейки, че роднините дават показания против него, заради наследствени спорове. След парламентарното питане в Бундестага свидетелят е извикан в немската прокуратура в Карлсруе, където до доразпитват още пет часа.
Крамер е луд? Или все пак говори истината? А може би това била уловка на немските спецслужби, за да се обърка делото? До този момент нито един от горните въпроси не е трогнал немската преса. Само телевизионният канал 3-Sat предава през май неголям 7-минутен репортаж по темата.
В хода на съдебното заседание в Люксембург са изслушани стотици свидетели, в това число членове на херцогското семейство, началници и бивши началници на полицията и спецслужбите, бивши премиери, но показанията на гореизброените едва ли ще окаже решаващо въздействие върху хода на съдебния процес.
По време на съдебните слушания се изяснява, че известни политици и бивши агенти на службите на сигурността на Люксембург са давали лъжливи показания, унищожавали са или са премълчавали за съществуването на документи или улики по делото. Бившият премир Жак Сантер, знаещ за съществуването на натовската мрежа, заявява през 1990 г. пред парламента, че нищо не знае по темата.
Телевизионният журналист от Люксембург Марк Тома, който в продължение на 26 години разследва натовската мрежа смята, че терористичните актове са дело на спецслужбите от SREL.
Още един от неотдавна разсекретените документи от SREL свидетелства за това, че двама от сътрудниците на спецслужбите в Люксембург през 1979 г. са изпратени в Англия на курсове за подривна дейност в един от учебно-тренировъчните центрове на британското разузнаване МI-6.
– Защо съдебният процес в Люксембург е от такова голямо значение?
Даниел Гансер: Защото за първи път в съдебен ред се решава въпроса за причастността на тайните армии на НАТО към цяла серия от терористични актове. За сега няма никаква яснота по въпроса, но ако се потвърди версията, че взривните устройства за заложени от тях, цялата история отново ще получи широк отзвук.
– Какво е известно до момента?
– През 1990 г. ние разбрахме, че НАТО има своя тайна армия във всички страни на Западна Европа. Знаем също, че ЦРУ и MI-6, т.е. спецслужбите на САЩ и Великобритания, са снабдявали и обучавали тази тайна армия. Известно е и това, че вече 20 години спецслужбите на различни страни – BND в Германия, Untergruppe Nachrichtendienst und Abwehr в Швейцарии, SREL (Service de Reseignements) в Люксембург, el Servizio di Informazione Sicurezza Militare (SISMI) в Италия – са държали под свой контрол тези тайни армии. Толкова дълги години се чудим около следното: отговорни ли са тези тайни армии за терористичните актове. Споровете по въпроса са особено остри, защото НАТО, най-големият военен съюз в света, както и ЦРУ, една от най-мощните разузнавания в света, категорично отричат това обвинение. Те признават, че са имали тайни армии, но твърдят, че никога не са извършвали с тяхна помощ терористични актове.
– Какви доказателства могат да потвърдят хипотезата за терористичната дейност?
– Първо, съществува доклад за резултатите от изследванията, проведени от италианския Сенат през юни 2000 г., в който се твърди, че всички „зверства и взривове“, случили се в страната от 1969 до 1987 г. (в резултат на които загиват 491 човека и 1.181 са ранени), са били „организирани и извършени от хора, работещи в държавни учреждения, а също и свързани с разузнавателните служби на САЩ“. Ние имаме показанията и на италианските десни екстремисти, които признават за извършването на тези терористични актове, за което изтърпяват съдебно наказание в затвора. Те твърдят, че са извършили всичко това в пълно взаимодействие с тайните армии на НАТО. Както виждате, едните показания противоречат на другите. Съдебният процес в Люксембург е от огромен интерес, защото затвърждава предположението, че тайните армии на НАТО действително са били свързани с терористичните актове.
– Каква е ролята на показанията на свидетеля Андреас Крамер, дадени по време на съдебния процес?
– Те са много интересни, но трябва да бъдат проверени. Той е само един от свидетелите. Когато се засяга въпроса за тайните армии на НАТО, е много важно да сме сигурни в достоверността на източника. За сега в съдебния процес се сблъскахме с два епизода, които ни изненадаха. Първо, изясни се, че министър-председателят Жак Сантер през 1990 г. е излъгал, заявявайки в парламента на страната, че нищо не е знаел за съществуването на тайна армия в Люксембург. По време на съдебните слушания бяха представени документи, потвърждаващи, че той е знаел за това и през 80-те години е участвал в съвещания, в които е обсъждан този въпрос. Той лъже в парламента, заявявайки, че нищо не е знаел.
– Второто неочаквано нещо са изявленията на Крамер?
– Абсолютно. Крамер твърди, че баща му Йохан Крамер, офицер от немската армия, е бил сътрудник на немските специални служби NBD. Това трябва да се провери. Баща му е мъртъв, но синът твърди, че той е участвал в извършването на терористични актове и че, бидейки член на тайната немска армия, през 1984-1985 години е участвал заедно с граждани на Люксембург в създаване на „високо напрежение“ в Люксембург. Това е една от хипотезите, която решихме да проверим. Но Крамер твърди също, че баща му е извършил терористичен акт на празника на бирата в Мюнхен през 1980 г., че Гундолф Кохлер – неонацист, непосредствен изпълнител, загинал при взрива – е бил редови агент, а истинските организатори са били от BND. Така, BND са обвинени в извършването на терористични актове вътре в страната, в Мюнхен, както и в чужбина – в Люксембург. Ако това се потвърди от други източници, това ще ознаменува най-огромната криза за BND за цялата й история.
– Подобни изявления са една своеобразна бомба. Как може да се обясни завесата от мълчание около Крамер в Германия?
– Действително, почти никой нищо не съобщи за съдебния процес в Люксембург. Само малкият вестник Junge Welt и един интернет-портал пуснаха информация. Ако това, което казва Крамер, се окаже истина, то в Германия ще се разрази истински политически и военен скандал…
– Но за да се отрие истината, пресата трябва да информира, а съдиите – да проведат разпити.
– Но това не се извършва. В Германия делото е поставено зад завесата, не го споменават. Това ми напомня за 1990 г., когато в Италия изплуваха на повърхността много факти. Пресата в Италия и други страни беше много възбудена, а в Германия този въпрос не се повдигаше. Германия предпочита да съхрани добрите си отношения със САЩ. Очевидно е, че ако бъде доказана връзката между тайните армии и терористичните актове, ще се разрази най-крупният международен скандал, защото именно Пентагонът управлява мрежата.
– Може ли съдебният процес да доведе до преразглеждане на делото за терористичния акт по време на празника на бирата в Мюнхен?
– В Бундестага трябва да се създаде комисия за разследване, за да се проверят показанията на Крамер, но не виждам желание за това. Имаше парламентарно питане, депутат Щребел се заинтересува от хода на съдебния процес в Люксембург, но не мисля, че изслушванията по мюнхенското дело ще се подновят.
– Какво е известно за финансирането на мрежата stay behind?
– Знаем, че в Италия Gladio е получавала пари от ЦРУ, а с подготовката на членовете на тази тайна организация са се занимавали сътрудниците на MI-6. Имаме доказателства, че в Швейцария тайната армия Р26 е получавала средства от бюджета за отбрана, но в парламента те били обявявани като инвестиции за развитието на инфраструктурата. В Швейцария всички държавни разходи трябва да се отразяват в бюджета, който се утвърждава от парламента. Ако в бюджета те фигурират като „издържане на тайна армия“, това би предизвикало въпроси…
– А съществуват ли и сега тайни армии на НАТО?
– Тайните войни, т.е. действията на специално подготвени подразделения, които имат за цел предизвикването на объркване сред гражданите и заблуда на противника, са се водели винаги. Така е било, така е в момента, така и ще бъде. Тайните армии на НАТО са имали за цел борбата с комунизма, което днес не е актуална цел. Но ако допуснем, че тайните армии са извършвали терористични актове с цел дискредитиране на комунистите, то следва да си зададем въпроса, кой организира терористичните актове на ислямистите, за да бъдат те дискредитирани, а след това разпалват в ислямистките страни война за контрол над запасите от нефт и газ.
Изследователската работа в това направление продължава, но отговори на поставените въпроси до момента няма.
Превод и редакция: Петя Паликрушева