„Има титли лекомислени, но не по-малко пагубни от това, точно тъй, както и антихристът ще нарече себе си Бог. Затова смело казвам, че всеки, който се назове вселенски епископ, поставяйки себе си над другите, е предтеча на антихриста.“
Св. Григорий Двоеслов († 604)
Светското име на Вселенския патриарх Вартоломей е Димитрий Архондонис. Той е роден през 1940 г. на остров Имврос в Турция. Началното и средното си образование получава в турски училища. Пътя си към върховете на църковната кариера Димитрий започва във Висшето богословско училище на остров Халки, което завършва през 1961 г. След това бъдещият патриарх е подстриган за монах и е ръкоположен за дякон, а веднага след това е призован в редовете на турската армия, където служи две години като офицер.
След казармата 23-годишният йеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим — най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите.
Източният институт е създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на миналото столетие. Негова основна задача е подготовката на кадри за мисионерска (по-точно прозелитична) дейност на Ватикана в православния Изток.
Немалък брой източни славяни, румънци, араби и дори гърци, са били обърнати в уния от випускниците на този институт. Последните се прославили и със своята дейност между руските емигранти от първата вълна, измежду които те сформирали няколко униатски общини. Випускниците от Източния институт активно работели и в окупираните от Германия славянски земи през Втората световна война.
Сега да ударим малко спирачките около личността на настоящия Вселенски патриарх и да поговорим за т.нар. икуменизъм, защото от този последния – изъм произтича дейността на Вартоломей.
Що е то икуменизъм?
Ето какво казва по темата архимандрит Лазар Абашидзе:
” Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски Църкви. По своята същност то произхожда, първо, от недрата на римо-католическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а, от друга страна, се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая – съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение”.
Според архиепископ Серафим Соболев:
„Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси. Икуменистите твърдят следното: „Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега…“ (Иеромонах Серафим (Роуз).
Продължаваме с думите на архимандрит Лазар Абашидзе:
” Зад икуменическото движение стоят изконните врагове на Православната Църква – масоните… Организаторите на икуменическите конференции се стремят не към догматическо съединение на всички така наречени християнски църкви с Православните църкви, а към смесването на едните с другите чрез отстъплението на православните от своята вяра и икуменическото им приятелство с еретиците, особено с протестантите. А това смесване е равносилно на унищожаване на Православието. Днес сред православните царува всеобщо заслепление по въпросите на вярата. Възползвайки се от всичко това, икуменическото движение бързо се разраства в света и хваща в хитроумно изплетените си мрежи дори Православните Църкви…
Като помним каква е същността на икуменизма, нека изцяло да отхвърлим икуменическото движение, защото то е отстъпление от правата вяра, предателство и измяна към Христа, което ние всячески трябва да избягваме, за да изпълним думите на преподобния Серафим: „Горко на оня, който дори и на йота е отстъпил от Светите Вселенски Събори.“ Това е свят, враждебен на Христа и Неговата Света Православна Църква. Затова приятелството с този свят, по думите на Апостола, е „вражда против Бога“.
Припомних ви всичко това, драги читатели, защото Вселенският патриарх Вартоломей не беше на случайно посещение в България, а и съвсем не случайно получи орден „Стара планина“, съвсем НЕслучайно поиска България да върне някакви уж „откраднати по време на Първата световна война религиозни ценности“. Това е най-малкия проблем. По-големият е, че този човек, който бе награден от Президента Плевнелиев, е ИКУМЕНИСТ.
Но да продължим по темата.
По време на “студената война” на Запад се засилват интегристките
настроения, т.е. засилва се икуменическото движение. В Източния институт все по-често се обучават вече не явни униати и римокатолически мисионери, а либерални представители на Източните църкви. Често те са монаси и свещенослужители.
Многобройни са монасите и свещенослужителите от Гърция, които са обучени в този институт по времето на Цариградския патриарх Атинагор.
Те смятат Великата схизма от 1054 година за “историческо недоразумение”, а богословските разногласия между Православието и римокатолицизма за несъществени. Анетамите между двете Църкви, според тях, са несъществуващи, макар те да са факт.
Те признават “историческото превъзходство” на Римския престол.
По силата на горните и множество други твърдения, представителите на икуменизма допускат съслужение с римокатолиците, разрешават на членовете на своите църкви да участват в техните тайнства, а някои от тях дори тайно са католически епископи. Извън религиозните среди дори вече се знае, че митрополит Никодим, според думите на един от неговите килийници, е “изпитвал силна любов към латинската меса, която той често отслужба в домашния си параклис…”.
За да получи разпространение икуменизма, той прибягва да следните средства:
- курсови и стажантски практики, организирани от Източния институт и извън него специално за православни.
- Лекции на отците-йезуити направо в някои Духовни академии…
- Явен и скрит лобизъм, израстване в кариерата на поддръжниците на икуменизма…
Поредното сближаване на Константинопол и Ватикана в края на 50-те и в началото на 60-те години на ХХ в.направи постоянно и обичайно присъствието на православни (преди всичко гръцки) студенти и докторанти в Източния институт на римския Григориански университет.
Един от тях бил и бъдещият патриарх Вартоломей.
Тогава той защитава в Рим докторат в областта на църковното право.
Близостта с църковната администрация и дългото пребиваване на Запад, където йеродякон Вартоломей се учел и в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет (Германия), изиграли решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завърнал в родината си като убеден либерал и икуменист.
През 1972 г. патриарх Димитрий назначава младия архимандрит за свой секретар и о. Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 година той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Халкидонският митрополит Вартоломей е назначен за член на Синода и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците. Той е представлявал Константинополската църква на много междуправославни и междухристиянски заседания, бил е председател на Всеправославната комисия по подготовката на „Светия и велик събор“, а също така член на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровождал е патриарх Димитрий при всичките му пътувания зад граница през последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на секретариата на Световния съвет на църквите.
Богословската дейност на Вартоломей се характеризира от неговите трудове в областта на каноническото право, чиито названия говорят сами за себе си:
„Вселенското съзнание на Константинополската църква и нейната грижа за църквите“, „25-годишнината от снемането на анатемите“, „Опити за свикване на Вселенски събор преди 50 години“, „Карпаторусите в Америка под юрисдикцията на Вселенската патриаршия“.
Някои изследователи смятат, че неговият успех в кариерата се дължи преди всичко на членуването му в масонска ложа, което се потвърждава от едно периодично издание на гръцките масони.
Но дори да не вярваме на подобно твърдение, вероятността патриарх Вартоломей да е близък на масонските кръгове е твърде голяма, като се има предвид тяхното значително влияние в Гърция, а също и наличието на немалко видни масонски деятели сред предшествениците на Вартоломей, заемали трона на Константинополската патриариаршия.
А ето как патриарх Вартоломей удря Света Гора Атон.
Първата „лястовица“ на подготвяното от Вартоломей разорение на Атон стана вероломното завземане на руския скит „Св. прор. Илия“, който дотогава се намира под двойна юрисдикция: в административно-териториално отношение той е подчинен на гръцкия манастир „Пантократор“, а в духовно-каноническо — на Архиерейския синод на Руската Православна Задгранична Църква.
Няколко месеца след своето „възцаряване“, Вартоломей, под чието управление се намира Атон, поставя ултиматум на населниците на скита „Св. Илия“: или да възобновят споменаването на Цариградския патриарх, прекратено в миналото, в началото на 60-те години, или да напуснат пределите на Св. Гора. И докато иноците още мислят над този ултиматум, в скита пристига делегация на Цариградската патриаршия, съпроводена от гръцка полиция. Без да встъпват в никакви преговори с монасите от скита, окупаторите им дават половин час за събиране на личния багаж, след което 
монасите са насилствено експулсирани извън пределите на Атон.
Историята на Св. Гора не помни подобно насилие.
Цялото имущество на руската църква, намиращо се в скита и създадено с вековния труд на редица поколения руси, без всякакъв съд и даже без най-елементарен опис е заграбено от Цариград.
Сега на пепелището на цветущата някога обител се „подвизават“ двама монаси-модернисти от Цариградската патриаршия.
Важно значение в дейността на патриарх Вартоломей има „американската насоченост“ на неговата външно-политическа църковна дейност.
Посещенията на патриарх Вартоломей в САЩ са чести.
Освен с добре обяснимите скрити финансови и политически причини, интересът на патриарх Вартоломей към Америка може да се обясни и с известни културни и ценностни ориентации, които му позволяват да се чувствува твърде удобно в Съединените щати, като прекарва там по месец и повече при всяко посещение. Освен това почитта и тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му дават възможност да подчертава положението си на „лидер на православните от целия свят“, както нерядко го наричат по време на срещите и приемите на американския континент. Така например, по време на пищната визита на Цариградския патриарх в Америка през есента на 1997 г., той е награден от Американския конгрес със златен медал — награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни дейци като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил.
Да, патриарх Вартоломей е високо ценен от задокеанските си покровители!
Вартоломей активно усвоява западните „ценности“ и охотно мимикрира под американския стандарт на „духовен лидер“.
Един американски журналист дори казва, че Вартоломей „направи от борбата против замърсяването на околната среда църковна политика“.
Тук е мястото да попитаме: но нима наистина няма по-актуални проблеми за Църквата от екологията и биоетиката?
Едно от най-новите икуменически изявления на Цариградския патриарх стана неговото интервю за белгийски вестник, препечатано в превод на руски от прокатолическото издание „Русская мысль“ в Париж, отдавна рекламиращо Вартоломей.
„Особено важно значение ние придаваме на богословския диалог с Рим — заяви в интервюто си патриархът. — … За щастие нашите църкви остават непреклонни в своята воля и решимост да продължат богословския диалог и да преодолеят всички препятствия. У някои хора се е създало впечатлението, че самият аз, от известно време насам, съм станал по-консервативно настроен, що се касае до отношенията с Рим. Това не е истина… Като пръв между православните епископи, Цариградският патриарх играе координираща
роля в решаването на всеправославните въпроси, а също така изразява междуправославното единство и представлява негов гарант. Що се касае до нашето участие в икуменическото движение като цяло, то в някои Православни църкви към това се отнасят с известна сдържаност. Позицията на Вселенския патриарх обаче си остава положителна. Освен това нашата църква е съоснователка на ССЦ (1948). Ние никога не сме мислели да напуснем Съвета.“
роля в решаването на всеправославните въпроси, а също така изразява междуправославното единство и представлява негов гарант. Що се касае до нашето участие в икуменическото движение като цяло, то в някои Православни църкви към това се отнасят с известна сдържаност. Позицията на Вселенския патриарх обаче си остава положителна. Освен това нашата църква е съоснователка на ССЦ (1948). Ние никога не сме мислели да напуснем Съвета.“
От посочения цитат се вижда, че на първо място в своето „икуменическо изповядване на вярата“ Вартоломей поставя Ватикана. И това напълно влиза в традициите на Цариградската патриаршия през последните десетилетия.
Ето какво казва за икуменистите Людмила Перепьолките, професор по руска литература, живееща и работеща във Финландия, автор на няколко забележителни трудове с антиикуменическо съдържание, един от които се нарича “Икуменизмът – път, водещ към погибел” :
” „Същата тази Контантинополска църква, която в продължение на много векове е била светилник на Православието, която е дала на света множество светци, сега, повече от седем десетилетия, води борба с Православието. Нейните архиереи днес — „митрополити без паство, епископи, които няма кого да ръководят“ (по думите на архим. Юстин Пояович) вършат разрушителна, еретическа дейност. По всяка вероятност тези лъжейерарси желаят заедно с римския папа да държат в ръцете си съдбата на цялата Църква. Застанали на ръба на пропастта, те „пренебрегват вярата в Царството Божие заради земното царство“ (архимандрит Юстин) и се превръщат в гонители на православните изповедници. Без съмнение те биха станали днес гонители и на св. Марк, митрополит Ефески, който преди повече от пет столетия най-категорично е изразил православното отношение към латинците: „Тъй като вие сте нарушили това (православното вероучение — бел. прев.), вашите епископи и клирици вече не са епископи и клирици, защото са низвергнати от великите древни Събори, а миряните подлежат на анатема и отлъчване от Църквата“ (св. Марк Ефески).“
Казано обобщено: Цариградската патриаршия продължава активната си битка “за обновление на Православието”.
На някой да му мирише на цинизъм?
На някой това да му изглежда като разрушително дело?
Цариградската патриаршия ще “приспособява” Православието “към духа на времето”?
Само припомням, че патриарх Мелетий Метаксакис, виден масон, изгонен от собственото му паство от патриаршеския престол, въвежда още през 1924 година в диоцеза на Цариградската патриаршия папския “нов календар”, с което предизвиква един от най-тежките разколи в Православната Църква.
Друг Цариградски патриарх, патриарх Атинагор пък се прегръща с папата-масон Павел VI, “снема” на своя глава анатемите между двете църкви и участва в богослужения с латинци.
Делото е продължено от патриарх Димитрий. Той служи с най-различни, както ги нарича православната църква “eретици” – паписти, монофизити, англикани, лутерани и др.
Така шества Константинополската църква.
Ето само част от стореното от Цариградската патриаршия:
- променя църковния календар
- снижава каноническата дисциплина
- налице е богословски либерализъм
- засилва се ролята на Цариградската патриаршия, тя се превръща в духовно-административен център на Вселенското Православие.
- Цариградската партриаршия се намесва в делата на другите поместни църкви чрез назначаване или отстраняване на архиереи
- Цариградската патриаршия има претенцията еднолично да управлява “православната диаспора”.
- Цариградската патриаршия поддържа сепаратистки и разколнически групировки – например “Стокхолмския синод” на Естонската апостолска православна църква и украинските автокефалисти в Канада и САЩ.
- Активен богословски и литургически икуменизъм с главно действащо лице Ватикана.
- Йерарсите на Цариградската църква редовно участват в съвместни богослужения с англикани, лутерани и други протестанти.
Ето какво откриваме в мрежата за Вселенския патриарх Вартоломей през 2012 година:
” Да продължаваме да вървим към пълно единство, дори ако „този път се окаже дълъг и труден“, с тези думи папа Бенедикт XVI се обърна в своето послание към патриарх Вартоломей по случай празника на св. ап. Андрей Първозвани, покровител на Константинополския патриарх, съобщи радио Ватикана. От своя страна патриарх Вартоломей заяви, че независимо от трудностите „икуменическият път е необратим“. Той даже обяви завършването на работата по подготовката на всеправославния Събор, който ще бъде свикан в най-скоро време.
Папският документ бе връчен на Вартоломей от президента на папския Съвет за християнско единство – кардинал Курт Кох, който пристигна в Истанбул заедно с делегация от Ватикана за празника на св. ап. Андрей.
В своето послание до патриарха папа Бенедикт XVI призовава към „реално и дълбоко единство, дори и ако то засега е несъвършено“, към единство, „основано не на човешките мотиви за вежливост или приличие, но на нашата обща вяра в Господа Иисуса Христа“.
Понтификът призовава „да вървим с увереност напред по пътя, който води към възстановяване на пълното единство“. По този път вече е достигнат значителен напредък, но той трябва да се развива и по-натам, дори ако това се окаже „дълъг и труден процес”. „Ние смятаме да продължим работата в тази посока – добавя папата, – присъединявайки към своите думи лукаво тълкуване на икуменистките слова на Господа Иисуса Христа: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Иоан 17: 21).
Бенедикт XVI изрази дълбока благодарност за думите, казани от патриарх Вартоломей в края на празниците по случай 50-годишнината от откриването на Втория Ватикански събор и началото на Годината на Вярата. Папата напомни за „искрената и истинска дружба“ с Вселенския патриарх. „Дружбата – добавя Бенедикт XVI – е мотив за големи надежди за укрепване на нашето сътрудничество, особено за да можем с нова сила да свидетелстваме за евангелското послание в съвременния свят“.
От своя страна патриарх Вартоломей XVI заяви, че независимо от трудностите „пътят към икуменизма е необратим“. Той също така обяви завършването на работата по подготовката на всеправославен Събор, който ще бъде свикан в най-скоро време.
В състава на ватиканската делегация бяха кардинал Курт Кох, „епископ“ Брайън Фарел, монсеньор Андреа Палмери и папският нунций в Турция „архиепископ“ Антонио Лобичело. Ватиканските делегати взеха участие в Божествената литургия, а след това се срещнаха с патриарх Вартоломей и със синодалната Комисия за връзка с католическата „църква“.
А ето какво откриваме и от далечната 2002 г.
“Вселенският патриарх Вартоломей Втори разговаря повече от половин час с българския външен министър Соломон Паси в патриаршията в Истанбул. Двама се познават от 1993 г., когато Вартоломей бе гост на Атлантическия клуб в София. Разговаряхме за диалога между религиите и бъдещето на икуменизма, каза Паси. Икуменизмът е движение, което проповядва сближение между религиите. Паси и Вартоломей са обсъдили възможността една от следващите световни икуменически срещи да бъде в София. Паси е поканил Вартоломей да посети България и той приел с удоволствие” – в. “Сега”
А ето какво чухме от Радио Ватикана за Вартоломей:
30.04.2015 г. Патриарх Вартоломей:
“Политическото решение за бъдещето на християните от Изтока, може положително да се позове на „икуменизма на кръвта“ и на „изкупителните страдания, които съставляват нова реалност в нашето търсене на християнско единство“, изтъкна патриарх Вартоломей I. Той посочи също, че кризата в Близкия Изток може да бъде подходящият момент, т.нар. кайрос за икуменизма, тъй като в кръвта и в сълзите се изгражда съзнанието за една обща съдба, способна да облекчи страданията на разделението“.
Апропо, Вартоломей присъства в Радио Ватикана изключително често. Той безкрайно много е цитиран и от списанието на йезуитите в Италия “Чивилта католика”.
Там той казва: “В много
православни Църкви и среди съществува една консервативна част, която реагира на съвременните предизвикателства на епохата, затваряйки се в едно задушаващо се и изключващо се съществувание, а лидерството на Папата е изключително”.
Дали Цариградската патриаршия в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей отстъпва от Православната вяра, решете сами.
Аз, атеистката, само се опитах да помогна на вас, православните, защото виждам, че умело ви баламосват.
А Плевнелиев ще отговаря пред Онзи отгоре, който и да е той. Това е сигурно.
Петя Паликрушева