Надеждите, че СССР, източен от Втората световна война, ще бъде принуден да провежда политиката си по указанията на държавния департамент на САЩ, както е известно, не се оправдаха.
А за това имаше всички необходими предпоставки — разрушена бе икономиката на СССР, налице бяха тежки човешки загуби, финансова задлъжнялост и зависимост от американските доставки…
Въпреки това Сталин отхвърля плана Маршъл. Според Сталин, целта на американците е единствено и само финансово и икономическо подчинение на Европа в допълнение към военната окупация.
Тогава Сталин и екипът му задават посоката — възстановяване на икономиката на СССР и Източна Европа за сметка на вътрешните ресурси.
Е, тогава на американците им става ясно, че е сложен кръст на напъните им за експанзия на САЩ в Европа.
Тогава американските политици отговарят в съвсем типичен дух — този път планът е наречен «студената война».
«Студената война» напълно съответства на схемите, произтичащи от любимия сценарий на американците — «Анаконда».
Тук отново се появява икономическата блокада, психологическата война, чисто военните операции в периферията на Източния блок и мн. др.
Достатъчно бързо става ясно, че под контрола на Съветското ръководство са се оказали голяма част от Вътрешния полумесец, с което се отваряли вратите за съветско проникване в Африка (това и станало през 50-те, 60-те години).
Задачата на първия етап от «студената война» било възстановяването на Вътрешния полумесец, т.е. обхващането на Евразия от американски политически и военни бази и съюзи.
Още по време на Втората световна война започнало създаването на две линии, по които се изграждали базите: т.нар. «дясна ръка» (НАТО, а след това СЕАТО и СЕНТО), се протегнала от Гренландия до Карачи, «лявата ръка» (системата на двустранните военни съюзи на САЩ) — от Аляска до Филипините.
«Ръцете» трябвало да се доберат до Индия, но тя своевременно си изработила политиката на «Третия път».
Тогава започнала без да се афишира, но жестоката борба на САЩ срещу Индия, която продължава и до ден днешен.
«Ръцете» все още се опитват да се натопят и по възможност да изсмучат целия Индийски океан.
«Ръцете» осъществявали не само политически, но и военни акции.
Докато Франция и Италия се занимавали с изтикване от правителствените си сфери на комунистическите и националните партии, докато испанското ръководство почти се удавило от заеми и всякакви видове помощ, в Гърция САЩ се гмурнали в полуизгубената война от Великобритания и нейните гръцки марионетки срещу въстаническите сили, които подкрепял Източния блок. Войната била спечелена от Запада. Сталин по това време съсредоточавал силите си за решаващата схватка с Щатите.
Тогава се създава държавата Израел.
Създаването на Израел било част от дългосрочните планове на Великобритания. След Втората световна война САЩ буквално открадват доста британски политически конструкции, намиращи се още в процес на строеж. Точно по същия начин в края на 40-те и началото на 50-те години Щатите постепенно поели ролята на Великобритания в Близкия Изток, както и задачата да бъде построен и подкрепен Израел.
Великобритания създавала Израел като свой плацдарм в борбата с арабските национални движения, избухнали с нова сила след Първата световна война. За САЩ Израел също е плацдарм. Но той е и оръдие в Близкия Изток.
Тук, както предчувствате, ще стане дума за ционизма. Но това е друг филм, макар той също да е тясно свързан със САЩ…
В Далечния Изток действията на САЩ след Втората световна война се развиват по същата схема, както в Европа. Окупирайки капитулиралата Япония, южна Корея, остров Тайван и редица територии от континентален Китай, американците се оказали очи в очи с Народно-освободителната армия на Чан Кай Ши, който в дългото си съперничество с комунистите еволюирал от краен национализъм до статуса на американска марионетка. Страната била буквално разрушена от многогодишни войни — накратко казано, Китай бил готов да бъде покорен.
Но всички тези войни, които не били спирали от 1911 година, събудили в китайския народ такива колосални сили, че американците трябвало да отстъпят.
Не помогнали нито заемите, нито военната помощ в астрономически мащаби, нито прякото участие на силите на САЩ във военните операции.
Единственото, което успяла да направи американската олигархия, било да съхрани Тайван като свой плацдарм.
Червеният Китай и червеният СССР този път победили.
Евгений Морозов