Всяка организация почива върху планина от тайни.
Прозрението е на Джулиан Асандж, австралиеца, създал мрежата «Уикилийкс», благодарение на която хиляди документи, сочещи за правителствена и корпоративна корупция, станаха публично достояние.
Тайните са особен вид валута. Притежават вечна конвертируемост.
Дори днес, в епохата на демокрацията, и въпреки клетвите на управляващите за откритост, публичност и достъпност.
По всяко време и едва ли не онлайн. Оказва се, че и нашенски корпоративни и държавни структури се изживяват като пазачи на тайни.
Вчера КТ «Подкрепа» огласи, че НСИ и енергийните дружества ЧЕЗ, ЕВН и «Енерго про» упорито не предоставят информация за потребителите, необходима на синдикалистите за анализ на структурата на енергийно бедните.
Защо го правят ли?
Вероятно защото има какво да крият.
Вероятно защото се страхуват от онова, което ще последва, ако огласят реалните данни. Не знам.
Ето какво се получава обаче, когато информацията се затаява.
През април 2015 г. кандидатът за председател на енергийния регулатор обяви, че енергийно бедни у нас са 61% от населението.
Януари 2016 г. енергийният министър свали числото наполовина и обяви 30%.
В края на май процентът претърпя нова редукция, за да падне на 14.
Както е тръгнало, след време току-виж се изтъпани някой правителствен чиновник и огласи, че енергийно бедни у нас няма.
Тази манипулация ще се случи с мълчаливото съучастие на НСИ и на енергийните дружества, които играят на страната на властта.
Преди време като пазачи на тайни се изживяваха други два нашенски гиганта — «Топлофикация» София и РВД.
Вече не са, защото са задължени лица по Закона за достъп до обществена информация.
Време е да вкараме в рамките му и останалите от енергетиката.
Светла Василева