Готова ли е Европа в обозримо бъдеще да излезе от американското военно крило?
Или как истината започва да излиза наяве, въпреки мощната прозападна пропаганда и сказките, че НАТО е необходимо на Европа- оказва се, че все повече страни / при това членки на алианса/ искат да се измъкнат от американския капан.
В последно време в Европа се чувства все по-ясно как излизането от НАТО, се превръща в цел, и все повече държави членки подхващат сериозно темата за излизането от алианса.
Докато общата европейска политика проповядва послушание, и сляпо доверие в изкуствения образ на «пазител-защитник», все повече европейски народи, започват ясно да проумяват, че НАТО носи заплаха за тях, и единствено полза на САЩ и Турция.
След сключването на сделката с Турция по бежанската криза ЕС , картите паднаха и за всички стана ясно, че Европа се превръща в заложник на интересите на Вашингтон, който отдавна се опитва да наложи на всички, че НАТО е необходимо, за да пази света от Русия (?!!?).
Само че, обикновените хора, които все още помнят историята, знаят, че именно Русия неведнъж е спасявала света, и единствена тя е успяла да спре лудостта на Хитлер, и ятагана на Османската империя.
А САЩ иска отдавна да се превърне във водеща сила, без значение на каква цена.
Мантрите за НАТО, разработвани дълго време и повтаряни като наизустен текст от някои политически лидери, не работят за народите. Защото, колкото и да ни разказват за северноатлантическите ползи, всички знаем, как именно НАТО направи от Югославия- бивша и 78 дни бомбардира ( след думата бомбардира, всички си даваме сметка, че бомбите не са хуманни, и освен разрушения, отнемат животи- за 78 дни бомбардировки, колко хора са загинали тогава?). А сега, след не чак толкова далечната ’99 година, същото това НАТО, без грам да се притеснява прави «неприлично» предложение на малката Черна Гора, в която все още живеят хора, които помнят ужаса от бомбардировките.
И въпреки че, несменяемият премиер Мило Джуканович, обвиняван в корупциия и връзки с мафията, дава мило и драго, за да докаже лоялността си и любовта към евроинтеграцията и НАТО, народът, чийто интереси би трябвало да защитава, се бори със зъби и нокти, със сърце, за да каже ясно, че не просто не иска, а е дълбоко погнусен от възможността да бъде част от организация, която нарича убийствата «миротворчески» операции.
Психологическите игри и подмяната на понятията донесоха на американския президент Барак Обама нобелова награда за мир, което не просто е очевадно цинично, и тест за нормалност на обществото ни. Защото мирът не сее бомби.
Как мислите, иска ли Черна Гора да влезе в НАТО-като изключим политическото говорене, чисто логически, така, по-човешки?
И как, мислите, колко още могат народите да се съгласяват с убийства и войни, представяни за необходими. Има ли право някой да си играе на Бог, жертвайки, територии, земи, животи…
Как може Балканите, където живее особен дух, традици и православна вяра, да бъдат заставени да се отрекат от Русия, защото така иска САЩ?
Защото, ако НАТО си е позволило да бомбардира тогава Югославия, все едно вече под какъв предлог, това означава, че би пожертвало всяка друга територия и държава- въпреки приклазките, че НАТО го има за да пази. Да видим сега логичния въпрос — от кого?
Защото световната общественост, видя как вместо приказки и въпреки тях, Русия се изправи срещу тероризма, и отново спасява света от поредната лудост, както във времената на Втората световна война.
Защото руският президент Владимир Путин, не опитва да се харесва и да гони рейтинги, не се и нагажда, а простичко и отговорно казва( както подобава на един държавник, защото властта трябва да е почетно занимание), че е син на народа си, че обича родината си, че ще пази културата и традицииите си, ще защитава интересите на народа си, и се държи достойно, възпитано и говори по същество.
И хората чувстват това. И искат да имат такива държавници- защото на бялото не можеш да кажеш черно, както и не можеш да обичаш на сила.
Истинските неща се чувстват- именно за това, остават непреходни. За това достойната постъпка, винаги ще бъде достойна, а истинските ценности винаги ще са по-скъпи от доларите.
Ами ние- България?
Можем ли да се вържем на сладките европейски приказки, да забравим, че имаме райско кътче, благословена, плодородна земя, и да се наредим на опашка в Kauffland, за турски домати?
Можем ли да повярваме, че гордостта от това да се наричаш българин- потомък на Левски, Ботев…ще се съгласи с европейското клеймо: най-бедна страна член.
Най-богатата някого духовна нация подарила буквите на славянската цивилизация, да повярва в измислени северноатлантически партньорства, и да зачеркне великата си история. Само си припомнете, кога е създадена нашата България, за да се правим на толкова глупави, и как биха гледали нашите герои на овчедушието да се примиряваме с очевидните лъжи.
Не зависимо от геополитическите игри, всяка нация трябва да пази историческата си памет и националната си идентичност- защото това прави от една нация народ. За това, трябва да помним великите си герои, и братята, които са били до нас, в най-тежките ни минути…и никога да не забравяме кои сме.
Защото само тогава, не можем да бъдем излъгани. За това е време да казваме истината, за да ни чуват.Защото истината е сила.
И уважават силните и достойните.
Е, искаме ли в НАТО? Нека всеки един от нас да даде ясен отговор на този въпрос, мислейки за предците си, и за децата си.
Защото Европа вече говори- ако нас никой не ни е питал, време е да си кажем. Време е да поемем отговорност за собственото си мнение и достойнство.
Българска редакция News Front.