Плевнелиев, както влезе, така и ще излезе от президентството – със смущаващо неприличие.
В словото си — с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат — той отново изпусна нещо съвършено безтактно.
Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“?!
Не знам да има, особено у нас, нормален политик, който да има право да каже това подобно неща.
Това би било опасно за душевното му здраве, дори ако тази фантазия само му мине през главата.
По-опасно ще е и от това да му виси плъх от устата.
Но Плевнелиев спокойно ни го съобщава – всъщност, излиза от някаква невзрачна чакалня на Историята, предназначена за също тъй невзрачни „политици“ – и ни прочита епикризата си: Трайно разстройство в себепознанието, невъзможност то да бъде контролирано.
Имал народната подкрепа?!
Гледах го на празника на Стоичков, беше натъкмен до Неофит — възторжено подпяваше „Мила Родино“, и утре като нищо може да каже, че многохилядната публиката е била дошла заради него.
Такъв човек нанася непоправими щети изобщо на общуването с народа — защото си позволява да лъже за негова сметка, и по този начин го унижава.
Дори Апостола, когото Пл. под път и на път нахално цитира, а и преиначава, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“.
Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ — за да живеем и се терзаем с тази загадка.
И така ще е по-справедливо — иначе няма да понесем срама.
Плевнелиев обаче благодари — на същия този народ — за подкрепата.
И се глуми, сякаш е насаме с някой плъх от канцеларията си, с чуждата фраза „Един път президент – завинаги президент!“
Е, да, завинаги ще останеш като най-блестящото недоразумението в тази институция.
Кеворк Кеворкян