Най-тъжната картина у нас се наблюдава в сектора «Наука».
Според Eurostat през 2013 г. финансирането за наука и развитие у нас е било 0,65% от БВП (0,25% от бюджета и 0,4% от бизнеса).
В същата година в ЕС-28 за наука се инвестират средно 2,01%. По-малко от нас в науката влагат единствено Кипър (0,48%) и Румъния (0,39%).
За никого не е тайна основната последица от това ниско финансиране — мизерните заплати, особено в БАН, тъкмо там, където се създават 62% от научната продукция на България.
Академията не получава от бюджета пари дори за ток, парно и вода, за самите изследвания — нула лева.
Подобен абсурд не познава нито една друга държава. Според данните на НСИ през 2014 г. публичните разходи за наука и иновации у нас са били 222,9 млн. лв., а от договори с чужбина са дошли 338,3 млн. лв. Затова в оценката на ЕК за научната и развойната дейност у нас е записано, че е порочно и неправилно да се разчита най-вече на парите от чужбина за развитие на националната наука.
Обаче в средносрочната бюджетна прогноза на правителството до 2019 г. и в конвергентната програма на България е предвидено… намаление на парите от хазната за т.нар. Общи служби, в които влиза и науката! А в намеренията, записани в купищата стратегии, планове и програми за наука, отново се разчита главно на европарите от новата оперативна програма (ОП) «Наука и образование за интелигентен растеж». Иначе много обичаме ЕС, но хич не чуваме какво ни казва.
Финансовият геноцид над науката, който е безпрецедентен от времето на Дянков насам, доведе до рязък спад на броя на учените, тъй като младите българи, защитили дисертация със степен «доктор», в чужбина получават поне 10 пъти повече, отколкото у нас, и е напълно разбираемо, че в момента огромна част от тях обогатяват науката в страни, където не им се налага да карат нощем такси, за да се прехранват.
Резултатът е, че през 2013 г. изследователите у нас са 12 300 (Еurostat) — от тях 9300 работят във вузовете и научните организации, 2800 — в бизнеса. По процент на учените от всички работещи у нас (23,6%) България е предпоследна в ЕС-28, където средният процент на заетите с наука е 34,2.
След нас е само Румъния (20,6%).
Според НСИ през 2014 г. изследователите у нас са 13 201, от тях до 34 г. са 2166.
Интересно как точно новият зам.-министър в МОН проф. Иван Димов смята да върне 2000 наши учени от чужбина — с 300 евро месечна заплата тук?
И как ще задържи младите учени, каквито намерения обяви, при положение, че никой никъде досега не чу ни звук, че заплатите им ще се вдигнат? Красиво говорим, преписваме бумагите на ЕС и затъваме все повече.
България има нужда от спешни мерки за спасяване на все още конкурентоспособната българска наука — където я има: в БАН и в 4-5 вуза.
Мерки специфични, български, съответстващи на реалното ни изоставане, а не преписване на европейски практики от страни, които са много по-напред от нас в научните си политики — като например нови регионални супер центрове, нови центрове за върхови постижения и за компетентност, които според новата ОП щели да дублират сегашните научни структури, изсмуквайки техния научен персонал. Костюм се шие по мярка, защото ако наденеш копринена фуста на дистрофично тяло, тя ще виси като на закачалка и няма да го стопли.
Меглена Кунева обяви, че веднага след празниците за 24 май МОН ще огласи нова стратегия за развитие на научните изследвания. Да видим.
Всъщност, няма кво да видим — поредният прах в очите.
Велиана Христова