Пленяването на двама високопоставени «чиновници» от терористичната групировка Ислямска държава — гражданина на Саудитска Арабия Асер Абдул-Азиз Авгми и един от «фронтовите» eмири на ИД по време на боевете за град Кобани Абу Бакра ал-Масри — може да хвърли по-голяма светлина върху все по-очевидната връзка между ИД и властите в Турция.
Двамата главатари на ИД са били арестувани около граничния град Кобани от бойците от кюрдските отряди на народната самоотбрана (YPG). Те впоследствие съобщиха, че задържаните са направили следните признания:
«Турция ни оказва военна и логистична подкрепа. Участниците в масовите убийства и военните престъпления влязоха в град Кобани направо от територията на Турция, а болшинството от нашите хора, които бяха ранени, отидоха на лечение в Турция».
Според думите на двамата пленници, стоките за ежедневно потребление, храни и медикаменти са доставяни от Турция, дрехите — от Саудитска Арабия.
Главатарите потвърждават факта, че са продавали нефт на Турция.
Признанията са били получени от бойците от YPG, които не са безпристрастна страна. Но независимо от това, други източници също потвърдиха някои от показанията — в частност, касаещи търговията с нефт и лечението на ранени джахидисти в Турция.
Признанията на Абдул Азиз хвърлят светлина върху методите и бойната тактика, използвани от бойците на ИД по време на опитите им да завземат Кобани.
Признанията хвърлят светлина и върху плановете за атака на Абу Бакр ал-Масри, който разделил 82 бойци на шест групи: пред първата група е стояла задачата да се завземе блокпоста южно от града, докато втората група, оглавявана лично от Абу Бакр ал-Масри, атакува входа за Кобани под името «Рашид Бнар», използвайки терористи-камикадзета за пробив на отбраната на противника, което в края на краищата им позволило да завземат входа в града.
Третата група трябвало да завземе контрола над източните покрайнини, между Кобани и Тел-Абияд, а пред четвъртта стояла задачата да завземе височината Пшнор — основната цел на цялата операция, според думите на Абдул Азиз.
Петата и шестата група трябвало да влязат в града, а когато защитниците изпаднат в паника, да бъдат разстреляни.
Терористите планирали бързо да се разпръснат из града, преди това били избрали за целта няколко пункта.
След реализирането на плана към атакуващите трябвало да дойде подкрепление под формата на две групи бойци от градовете Сарин и Джераблус и още една, по-малобройна група с боеприпаси от Турция, която трябвало да премине през граничния пункт Кание Кордан в източната част на Кобани.
По-нататък емирите на ИД признават, по какъв начин те са планирали да позволят на гражданското население да напусне града, казвайки на жителите, че присъствието на граждански лица в града би занижило интензивността на артилерийските обстрели и авиационните удари над града.
За щастие, операцията не била извършена по план — бойците от ИД се сблъскали със значителна съпротива и в резултат на успели да постигнат целите си.
Независимо от неуспеха, терористите действали така, че броят на жертвите сред мирното население да бъде колкото се може по-голям.
Коментирайки масовата жестокост на бойците от ИД по време на атаката, Абдул Азиз казал:
«Ние се разположихме на две улици и убивахме всички наред, без значение дали са мирни граждани или военни…В центровете за религиозно обучение, главно в занятията за изучаване на Корана ни казваха:
Когато видите неверници, обезглавявайте ги, и ние вярваме в това — това, че дори мирните граждани, помагащи на YPG, са неверници, а тяхното убийство е свещенодействие. Затова убивахме жителите на Кобани — за да отмъстим за тяхната подкрепа към YPG.
Автор: Алла ал- Мухамад.
Превод: Петя Паликрушева