National Interest: Агонията на въоръжените сили на САЩ

Има всички основания да се твърди, че американската армия се разпада, пише Джъстин Джонсън в статия за The National Interest.

 

За изминалите пет години отбранителният бюджет на САЩ е бил съкратен с една четвърт, което е  довело, според автора на статията, до фатални последствия. Като доказателства той излага основните признаци на «агонията».

 

Първи признак — намаляването на бюджета принуждава американските морски пехотинци да предприемат крайни мерки — да заемат резервни части за F-18 от самолети, които са били бракувани и изпратени в музеите на въоръжените сили. Само 30 % от самолетите могат да бъдат принципно допуснати до полети.

 

Бомбардировачите В-1 се намират в работно състояние само благодарение на бракуваните експонати. Проблемите не подминаха и знаменитите изтребители F-16 — те трябва да летят един след друг, защото необходимите детайли за полета на всички едновременно не стигат. В резултат, само половината от ескадрилата на ВВС на САЩ е готова за бойни действия.

 

Подготовката на пилотите също не е на нужното ниво — вместо 25-30 часа на месец, пилотите от корпуса на морската пехота практикуват не повече от 4 часа на месец.

 

Всичко това доведе до факта, че за последните десет години броят на катастрофите с участието на летателни апарати в корпуса на морската пехота е удвоен.

 

Вторият признак на агонията авторът вижда в това, че две трети от бригадите на американската армия не са готови за реален бой.

 

За последните години в редиците на сухопътните войски на САЩ са били извършени безпрецедентни съкращения.

 

Броят на пехотата понастоящем не надвишава аналогичните показатели от края на Втората световна война.

 

Още един признак авторът вижда в това, че дефицитът при военната техника се наблюдава и във флота.

 

От 375 необходими кораба ВМС на САЩ разполагат само с 273.

 

И накрая, авторът на статията обръща внимание на това, че на въоръжение все още са самолетите В-52, макар морално и технически те да са остарели — тези машини са били произведени преди 50 години.

Превод и редакция: Петя Паликрушева