В марксистките дефиниции за фашизма винаги присъстват и отношенията на частна собственост и капитализма, както и ролята на фашизма за спасението на намиращия се в криза капитализъм, за разлика от либералните дефиниции, които оставят настрани собствеността и се опират на позитивистките претенции за създаване на някаква либерална неутрална политология, чиито скрити и открити предпоставки са свързани с либералната многопартийна демокрация като висш нормативен модел, като висше състояние на човечеството, като „краят на историята”.
При фашизма става дума за открита диктатура на капитала
докато при либералната демокрация тя е прикрита зад формални политически права и свободи.
Капитализмът при определени условия ражда либерална демокрация, а при други условия, когато изпада в системна криза и либералната демокрация и нейните институции все по-малко работят, с нейна помощ води до фашизма. Класически пример за марксистка дефиниция на фашизма е тази на Георги Димитров като „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал”. (3)
Кои са водещите системни характеристики в една дефиниция на фашизма?
1. Олигархизация и финансиализация на капитализма, каквато е ситуацията около Първата световна война и след това между двете световни войни.
2. Терористична форма на капитализма, свързана с войни и преразпределение на сфери на влияние, крайни форми на репресивност.
3. Човекът е схванат като част от някаква расова, национална и пр. цялост, от тук расизъм, шовинизъм, национализъм, антисемитизъм, образ на врага, който по природа има някакви негативни характеристики.
4. Възход на вождистко-популистки авторитарни партии и сили в цяла Европа – от Мусолини и Хитлер през Франко и Салазар до Антонеску и Хорти.
5. Враждебен е към марксизма, либерализма и умерения консерватизъм, макар че може да заема елементи от всеки от тях.
6. Антикомунизмът е важна характеристика на фашизма. Робърт Пакстън, от Колумбийския университет, един от най-известните изследователи на фашизма специално отбелязва, че фашистите са
„единствената ефективна бариера на другото политическо движение, което е във възход в резултат от Първата световна война: комунизмът.”
Фашизмът вижда като главен свой противник комунистите и затова веднага след идването на власт на Хитлер е забранена комунистическата, а по-късно и социалдемократическата партия.
7. Израз е на криза на Просвещението, за което говорят теоретиците на Франкфуртската школа, и обръщане за легитимация към миналото, за разлика от марксизма и социализма, които се легитимират чрез модернисткото бъдеще.
8. Социалната база на немския нацизъм са дребните собственици, дребната буржоазия, включително и големи маси от работническата класа (лумпен пролетариат), намиращата се в условия на криза средна класа, а при италианския фашизъм от значение са и селските маси.
Тези характеристики могат да се разглеждат като свързани с идеалния модел на фашизма, проявяващ се в обществото като цяло и реализиращ се като държавна политика. От него можем да разграничим най-различни версии на протофашизъм и микрофашизъм.
При протофашизма може да имаме относително слабо проявление на споменатите характеристики, той може да характеризира различни радикално десни партии, движения, режими, които имат предпоставки да прераснат във фашизъм, но са неразвит, начален негов стадий.
При микрофашизма характеристиките на фашизма се проявяват не в обществото като цяло, не и чрез държавните структури, а чрез отделни движения, обществени сили, партии.
Кои са факторите, които родиха фашизма?
Защо и как негови проявления можем да открием във всички западни страни преди Втората световна война като се почне от много по-големия антисемитизъм във Франция, отколкото в Германия, мине се през подобряване на населението чрез евгениката в редица американски щати между 20-те и 30-те години на 20 век, затварянето на японците в трудови лагери в САЩ през Втората световна война и се стигне до възхищението и подкрепата за фашизма от широки кръгове в британското общество, включително и английското кралско семейство?
Защо пронизва всички западни страни в различна степен и това е един от факторите, правещи възможен Мюнхенския сговор през 1938 г. между Великобритания, Франция, Италия на Мусолини и Германия на Хитлер?
В нацистка Германия принудително се стерилизират всички „непълноценни лица” (евреи, цигани, душевно болни, комунисти), а на определен етап по време на войната започват и да ги унищожават. Но известно е, че в американския щат Северна Каролина са стерилизирани всички, чието IQ (коефициент на интелигентност) e по-ниско от 70. Подобни закони действат в Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Швейцария.
Кои са основните групи причини, водещи до появата на фашизма?
Първо. Загубата на доминиращи позиции на съществуващия световен хегемон Великобритания и икономическия възход на все по-конкуриращите го Германия и САЩ. Това води до милитаризация, нарастваща външна агресивност, създаване на военни блокове, геополитически противопоставяния, войни в един или друг регион за завоюване на съответни ресурси.
Войните стават изход от кризата на капитализма
Всъщност немалко автори говорят, че програмата на Рузвелт успява само благодарение на Втората световна война, на така нар. военно кейнсианство.
Второ. Дългият период на натрупване преди това в условията на доминиращ световен хегемон довежда през последните десетилетия на 19 век до
господството на финансовия капитал, отслабващ и дестабилизиращ държавите
до появата на империализма, при който капитализмът се опитва в нарастваща степен да печели извън националните държави чрез колониални или неоколониални методи на подчинение на определени страни и региони, от които да извлича капитал. Ускорено се увеличава дългът на много държави.
Трето. Реакция на кризата става засилването на националните държави и регионални блокове, които мобилизират милионите хора под флага на национализма и расизма.
Четвърто. Геополитически реализъм и политика на големите държави от типа „разделяй и владей”.
Големите американски корпорации подпомагат идването на Хитлер, опитвайки се да го насочат към СССР. Между 1923 и 1933 г. финансова подкрепа за идването на власт на нацистите в Германия оказват англо-холандският нефтен концерн Роял-Дач-Шел, автомобилният крал на САЩ Хенри Форд, американският банкер Уорбург (Вартбург), британският вестникарски магнат Харолд Ротемир, виждащ в идването на власт на нацистите в Германия възможност да се организира противопоставяне срещу Съветска Русия.
В своя документален филм за „Неразказаната история на САЩ” знаменитият американски режисьор Оливър Стоун отбелязва, че президентът Трумън одобрява през 1941 г. формирането на партизанска армия срещу съветската власт, закодирана под името „Славей”, инфилтрирана в създаденото от нацистите през същата година движение на ултранационалисти, виновно за смъртта на хиляди евреи, поляци и съветски граждани, противопоставящи се на отделянето на Украйна в отделна държава.
Пето. Капитализмът се намира в тежка криза, проявяваща се в безработица, недоверие към институции и съществуващи партии, възход на антисистемни сили, декласация и маргинализация на големи групи от хора. От ляво започват да говорят, че това е „последен стадий на капитализма”, водещ до революции.
Капитализмът обаче успява да се съхрани, заменяйки либералната демокрация с крайни версии на контрол и принуда над обществото. Разрушителните следствия на Първата световна война водят до криза и разпад на социалните системи, при което, както става в историята от времето на Платон, обществата оцеляват, рязко засилвайки централизацията и контрола, създавайки йерархични система и популистки лидери.
Световната криза през 1929-1933 г. изостря тази тенденция.
Фашизмът е плод на либералната демокрация, която в условията на криза не може да стабилизира капитализма и той се нуждае от алтернативен стабилизатор, поради което рязко се засилват авторитарните тенденции, сигурността става по-важна от свободата, търси се спасител.
Значителното нарастване на безработица, декласация, бедност, социално неравенство водят до масово кризисно съзнание и поведение, търсене на силен човек и силна държава, противопоставящи се на опасностите, на врага, за да се излезе от това състояние. Това прави социално необходима появата на авторитарно-популистки лидери и партии, предизвиква провал на довоенните версии на либерална демокрация, води до авторитарни режими в цяла Европа, различаващи се — (а) по отношението към други раси и идентичности, например антисемитизма в Германия; (б) по милитаризма и готовността да се търси военно решаване на проблемите чрез война.
Шесто. Кризата на капитализма не води до революционна ситуация и възход на левите партии, а до появата на мощни сили, които им се противопоставят.
Размишлявайки защо става така, западни марксисти като Антонио Грамши, ще въведат понятията за „идеологически апарати” и „идеологическа хегемония”, обяснявайки чрез тях защо независимо от острата криза милионите работници не правят антикапиталистическа революция, а тръгват след фашистките лидери. И вместо да следват призива „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”, правят точно обратното.
Затова Адорно и Хоркхаймер ще говорят за криза на Просвещението, което умира в пещите на Аушвиц, а Ерих Фром и Вилхелм Райх ще намесят дори психоанализата, за да намерят интимните механизми, при които кризата на капитализма ражда фашизъм.
В тези условия в цяла Европа и в САЩ се появяват множество версии на микрофашизъм и протофашизъм, като най-развитата негова форма, свързана с идеалния модел на фашизма имаме в Германия.
Проф. Васил Проданов