Монополярният американизиран неолиберален глобализиран капитализъм в периода от началото на 80-те години на 20 век до края на първото десетилетие на 21 век по същество демонтира или ерозира в различна степен в различните страни основните институции за успешно функциониране и стабилизиране на този капитализъм, създадени в различни периоди преди това:
(а) националната държава, чиито правни основи са заложени през 1648 г.;
(б) либералната демокрация, която придобива нарастваща значимост от 19 век насам;
(в) социалната държава, каквато се оформя през 20 век до 70-те години.
Това обаче засили хаоса и разпадните процеси и нарастващите страхове на голямо количество хора – страха, че ще останеш без работа, ще загубиш статуса си, ще бъдеш нападнат и ограбен, ще бъдеш подслушван, ще бъдеш заклеймен и стигматизиран под някаква форма, че не се вписваш в доминиращата идеологическа среда.
Така всъщност процесите, които раждат фашизъм са резултат на обективната логика на развитие и на противоречията, породени от глобализирания и американизиран неолиберален капитализъм.
Първо. Отново започна криза на глобалната хегемония, този път на САЩ. САЩ бяха надминати по БВП по паритет на покупателната способност от Китай и започна битка, от една страна, на САЩ за запазване на световната си хегемония, и от друга страна, от страните, които започват да я оспорват. Завръща се геополитиката и политиките „разделяй и владей”, сблъскай противниците си. Върви преразпределение на сферите на влияние и възможностите за извличане на ресурси. Папата вече говори за Трета световна война, тя присъства в стотици хиляди сайтове в интернет пространството.
Според други в момента сме в „нова студена война” на САЩ с Русия и Китай, която обаче постепенно прераства в световна война, която се води на два фронта в момента – в Украйна и Сирия, но тече и навсякъде другаде чрез действията на хиляди джихадисти от Париж и Брюксел до Калифорния и Турция.
Въоръжените конфликти на Земята през 2014 г. са стрували около 14 трилиона долара
което е 13,4 % от БВП на света. В сравнение с 2008 г., разходите за война са се увеличили с 15,3 %.
Второ. Имаме тенденция на засилваща се глобална икономическа криза. Смята се, че бъдещите икономисти ще нарекат нашето десетилетие „Дългата депресия”, а да си спомним, че „Голямата депресия” през 1929-1933 г. беше акушерка на фашизма.
Външно причините на кризата сега не са по-различни – ограниченост на агрегатното търсене, резултат на съчетаването на нарастващо неравенство, ограничаващо потребителските възможности на голямо количество хора, и политиката на фискални ограничения от правителствата, страхуващи се, че увеличаването на бюджета ще доведе до задлъжняване и фалит държавите.
Капитализмът през 30-те години на 20 век се спаси, затваряйки се в границите на националните държави. Дестабилизацията днес отново води към стремеж към укрепване на националната държава като ключова институция, която стабилизира капитализма, създава възможност за дългосрочни стратегии, което капиталът сам не може да осъществи, води до сигурност на определени територии, което гарантира неговите печалби.
Трето. Рязко нараства неравенството, засилва се експлоатацията на труда от капитала
намаляването на необходимия за сметка на принадения труд, появата на глобална олигархия в мащаби, каквито не познава историята.
Голяма част от световния капитал е в ръцете на от 1347 компании или едри притежатели на акции, регистрирани в 26 държави. 4,35 % от всички икономически играчи прибират 80 % от планетарната печалба. Само 0,61 %, или като брой 737 от най-едрите акционери контролират 80 % от производството и услугите в света. Нещо повече, едва 147 наистина топ транснационални компании (ТНК) притежават 40 % от контрола върху всички други ТНК в света чрез сложно преплетени взаимни притежания.
Изследване на Елке Хемскерк от Амстердамския университет установява, че
всичко на всичко само 16 души са хората в Европа, които образуват мрежата на финансови и промишлени зависимости в европейския бизнес
Те присъстват в управляващите органи и съвета на директорите на 67 фирми, които от своя страна влизат в структура с 216 взаимовръзки между органите на управление на различни компании. Тяхната дума по принцип има по-голяма тежест от тази избраните от хората политици, които имат ограничени възможности за действия в сферата на икономиката. Това води до трансформация на либералната демокрация в олигархична маска на господството на най-богатата транснационална буржоазия и предизвиква взрив от недоверие към съществуващите партии и институции.
Добре характеризира този процес Славой Жижек дори със заглавието на една своя статия във „Файненшъл таймс” – „Капитализмът се освободи от оковите на демокрацията”.
Четвърто. Тази глобална олигархична система е в нарастваща степен несигурна и води до недоверие в съществуващите институции и обръщане към предходното спасение от несигурността, каквото от времето след Тридесетгодишната война в Европа между 1618 и 1648 г. е националната държава. Затова в ЕС имаме евроскептицизъм, възход на национализмите, призиви за завръщане към силните национални държави и регионални блокове, наред с появата на симптоми, които постепенно водят до деглобализация и постглобализация, свързана с разделянето на света на блокове на влияние.
Пето. Фашизмът и нацизмът в Европа трансформираха тежките противоречия през 20-те и началото на 30-те години в расови и националистически конфликти. Днес наблюдаваме подобна тенденция на трансформация на изострящите се социално-икономически неравенства и противопоставяния в религиозни, етнически, националистически, цивилизационни конфликти. Бунтовете във Фергюсън в САЩ показаха завръщане на расовите противопоставяния и дистанции, които днес са подобни на тези през 50-те години на 20 век, но зад тях стоят социално-икономически неравенства – в САЩ доходите на едно черно семейство са средно около 60 % от доходите на едно бяло семейство, а притежаваната средно от едно черно домакинство лична собственост се равнява едва на 5 % от това, което притежава едно бяло семейство.
Ставащото в Близкия изток демонстрира трансформация на социално-икономическите конфликти в конфликти с религиозни каузи, в ислямофобия и християнофобия.
Класовият враг е възприет в превърната форма чрез възприятията на религиозен враг.
Там взаимно се убиват хиляди мюсюлмани, но и мюсюлмани колят християни и палят християнски паметници, в Западна Европа расте ислямофобията. Западът изтрепа или стана предпоставка за смъртта на стотици хиляди мюсюлмани в Близкия изток, което обаче не можеше да не роди негативна вълна спрямо него. Във всеки случай в едно общество на всеобщ релативизъм и рухване на всички ценности ислямът и цивилизационните идентичности се превръщат в каузи, чрез които да се мобилизира голямо количество хора в името на нещо, за което можеш да дадеш и живота си.
Шесто. Социалната база на новопоявяващите се популистки, авторитарни, националистически, фашизоидни сили са губещите в условията на глобализация социални групи в различните общества –
работническата класа (превърнала се в лумпен пролетариат, — т.е. без съзнание КОЙ е класовият враг), превръщаща се в прекариат и конкурирана от имигрантите
декласирани слоеве, големи части от средната класа, чиито доходи падат и се чувстват заплашени и в нарастваща степен маргинализирани.
Колкото по-несигурна, стресирана и страхуваща се за бъдещето си е голямата част от обществото, толкова по-благоприятна е социалнопсихологическата среда за появата на вожд с претенции за спасител, който популистки да овладее властта.
Седмо. Ако важен комуникационен инструмент за възхода на фашизма през 20-те и 30-те години на 20 век е радиото, то днес това стават дигиталните мрежи, независимо дали както при ислямофашизма и неговото привличане на хора от десетки държави, така и за Андреш Брайвик в Норвегия, извършил масово убийство на 22 юли 2011 г.
На мястото на някогашния фашизъм на масовото индстриално общество идва дигиталният фашизъм на Биг Брадър
при който всеки и всичко може да бъде контролирано, записвано, подслушвано, санкционирано. Различни американски агенции вече контролират всекидневно така стотици милиони хора в различни страни, и то в мащаби, които са били технически недостижими за Хитлерова Германия
Отново както преди Втората световна война, имаме конкуриращи се сили и блокове с променяща се геометрия и както през 30-те години на 20 век САЩ и Западна Европа се опитваха да насочат Хитлер срещу СССР и подпомагаха и подтикваха неговата поява, сега имаме такава тенденция на въвличане на Русия във война с „Ислямска държава” с надежда тази война да с пренесе на нейна територия.
Ускорено върви въоръжаване на армиите с най-модерни оръжия, води се мощна пропагандна битка, върви нова студена война, различни форми на хибридни войни и горещи войни, този път в Близкия изток, където под различни форми са замесени над 80 държави, а последствията от това в различна степен се отразяват в една или друга степен върху целия свят.
Проф. Васил Проданов