За двете години от присъединяването на Крим към Русия изразът «руска хибридна война» твърдо се закрепи в политическата, медийната и научната лексика на Запада.
«Това всеобемащо понятие за описание на враждебните действия на Русия е точно копие на параноята на самия Кремъл по отношение на Запада», — пише в своята статия за Bloomberg Леонид Бершидский.
Журналистът отбелязва, че терминът се използва невярно. За първи път той се появява през 2006 година за описание на тактиката на групировката «Хизбулла» срещу Израел, която провеждаше както обичайните военни действия, така и партизанска война, както и терористични атаки.
Но терминът започна да се използва за Русия едва през 2013 година след думите на генерал Валерий Герасимов за променилата се природа на войната, която се води вече с икономически, дипломатически методи, а и с помощта на средствата за масова информация.
Някои експерти вече правят опити да изяснят ситуацията, давайки твърде обширни определения, които предполагат наличието на «голяма стратегия».
Други пък се надсмиват над концепцията за хибридната война, считайки я за «твърде неумел опит да се компенсира недостатъкът от внимание към Русия, който се проявява в нищо необоснован стремеж да се съберат всички действия на Москва в едно».
Бершидский допуска наличието на някаква единна стратегия. Според него, Путин и неговите съратници без всякакво съмнение планират действията си и координират разузнавателните, военните и пропагандните си операции. Но използването на термина «хибридна война» в дадения случай е неоправдано, счита авторът.
«Използването на този термин е излишно сплашване на Запада и копиране на тази параноя, която обикновено приписват на Русия», — отбелязва журналистът.
Авторът отбелязва, че опитът да се окачи етикетът «война» на действията на Русия е твърде опасна тенденция. Подобен род мислене доведе до това, че Кремъл счита украинската революция за акт на агресия от страна на Запада срещу Русия.
Според Бершидский, всичко това, което наричат хибридна война, всъщност не е война. Тенденциозното описание на събитията в медиите — това не е война, а просто недобросъвестна журналистика, на която трябва да се отговаря с истината.
Кибератаките също не са военни действия, дори ако те са спонсорирани от правителството. Те не убиват никого и не изискват военен отговор, а само засилване на сигурността.
Дори шпионажът не бива да се счита за военно действие. В противен случай трябваше да се признае, че САЩ воюват с Германия, та нали американските специални служби подслушваха телефона на канцлера на Германия Ангела Меркел.
«Устойчивите институции, свободната преса, компетентността в сферата на технологиите и доброто управление, което удовлетворява гражданите, са достатъчни, за да се противопостави на каквито и да било елементи на т.нар. хибридна война», — пише авторът.
Именно затова президентът на Естония Тоомас Хендрик Илвес счита, че рускоговорящото население от неговата страна игнорира кремълската пропаганда, защото то е доволно от своя съвсем не руски жизнен стандарт.
Много експерти считат, че Украйна е особен случай. Именно липсата на добро ръководство, технологии и институции за гражданските права я направиха толкова лесна плячка.
По такъв начин, липсата на параноя относно хибридната война — това е признак на здрава държавност.
«Западът ще постигне повече, ако остави на Кремъл манталитета, оказал се в обсада», — пише Бершидский.
Превод и редакция: Петя Паликрушева