Турският президент Ердоган върви към абсолютната власт с «благословията» на Германия и нейния канцлер Ангела Меркел, пише бившият посланик на ЕС в Турция, експертът от Carnegie Europe Марк Пиерини в статията си за The Financial Times.
Съдейки по поведението на Ердоган от момента на победата му на президентските избори през 2014 година, той иска да се избави от системите на «сдържане», характерни за западната демокрация и да получи пълната свобода на действия. Необичайността на ситуацията е в това, че в последно време той върви към целта си фактически със съгласието на Германия, се казва в статията.
След не твърде убедителната победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието на предсрочните избори през 2015 година тъкмо Берлин подкрепи Ердоган и неговите съратници. Опитвайки се да сдържи мигрантите, канцлерът на Германия обеща на турските власти огромни привилегии, ако те задържат бежанците. Заради честите си визити в Турция за последната половин година се счита, че Меркел «e гласувала» за Ердоган, пише Марк Пиерини.
И канцлерът действително направи това — но не само чрез обещания за бонуси за Турция, колкото, позволявайки на Ердоган да игнорира законите и свободата на словото, които са задължителни за влизането в ЕС. Тя позволи на турския президент безнаказано да заплашва Европа с още по-голям поток от мигранти. Меркел създаде усещането, че той е желан авторитет и политически партньор, който би могъл безнаказано да пренебрегва основните принципи на ЕС, отбелязва авторът.
След неотдавнашната оставка на Ахмет Давутоглу от поста премиер на Турция «се случи политическият водораздел»: Ердоган още повече се приближи до абсолютната власт.
Давутоглу не се страхуваше да изказва несъгласието си с президента по въпросите за борбата с тероризма, сблъсъците с кюрдите и свободата на пресата.
Сега постът премиер ще бъде зает от «верния съюзник» на президента — министъра на транспорта Бинали Йилдирим, което още повече ще закрепи влиянието на Ердоган, се казва в статията.
Формално ЕС не може по никакъв начин да повлияе върху политиката на Ердоган и неговите амбиции — той и парламентът са избрани по законен път. Въпросът е в това, доколко висока цена е готов да заплати ЕС, за да продължи Турция да сдържа бежанците, пише Марк Пиерини.
Петя Паликрушева