Съветът на организациите на пострадалите при атомните бомбардировки над Япония има намерението да изиска извинение от президента на САЩ Барак Обама по време на визитата му в Хирошима, заявиха представители на организациите на пресконференция в Токио.
«Пострадалите от бомбардировките искат чрез извинението си (президентът на САЩ, бел.ред) да потвърди това, че атомната бомбардировка е била антихуманно действие, нарушаващо законите на международното право», — цитира телевизия NHK изявлението на един от ръководителите на организацията Тосико Фудзимори.
Ръководителят на секретариата на организацията Теруми Танака се надява, че, «ако президентът Обама разбере истината за последствията от атомното оръжие, самият той ще се промени».
«Искаме той да чуе в прав текст поне един от пострадалите. А също да се извини пред загиналите и техните семейства», — каза Танака.
На 27 май Барак Обама ще извърши историческа визита в Хирошима. Той ще стане първият американски президент, който ще пристигне в Хирошима преди изтичането на пълномощията си като президент.
От Белия дом заявиха, че Обама няма намерение да се извинява за бомбардировките над града през август 1945 година.
САЩ хвърлиха атомни бомби над Хирошима и Нагасаки след Втората световна война, в резултат загинаха от 130 до 250 хиляди човека. Авиоударът ще остане единственият случай на бойно прилагане на ядрено оръжие.
Петя Паликрушева
*******************
В утрото на 6 август 1945 година, американския бомбардировач B-29 „Енола Гей» /с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy» /в превод от английски език – „малчуган»/. Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба – „Fat Man» /„дебеланко»/, с която е разрушен град Нагазаки.
Комитет по избиране на целите, които да бъдат подложени на бомбардиране, разположен в Лос Аламос, предлага като възможни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура.
Комитетът отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели, тъй като при сравнително малка цел, която не е обкръжена от обширен населен район съществува голяма вероятност от пропуск. Психологическият ефект върху населението на Япония бил важен за членовете на комитета. Също така стигат до заключението, че първата използвана бомба трябва да е достатъчна за международното признание на оръжието. Членовете изтъкват, че в Киото /интелектуален център на страната/, населението „най-добре ще оцени значението на оръжието».
Хирошима е избрана по-късно като цел, най-вече поради големия брой жители и поради факта, че там са разположени важни военни центрове, а и града е обкръжен от хълмове, което ще „фокусира» ефекта от бомбата.
Министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от списъка на целите, поради неговото културно значение, въпреки съпротивата на генерал Лесли Гроувс /началник на проекта „Манхатън»/. По думите на професор Едуин О. Райшауер, „Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано».
На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокуру, Ниигату или Нагазаки, на дата след 3 август, когато позволяват метеорологичните условия. Хирошима била основна цел (резервни били Кокура и Нагазаки) на първата американска мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предназначен за изпълнение на задачата, командир и пилот бил командира на 509-та обединена ескадрила полковник Пол Тибетс.
Той излита от военната авиобаза разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава около 6 часа. В 08:15 часа местно време „Enola Gay» хвърля ядрената бомба, назована „малчуган» – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротилов центъра на Хирошима.
Бомбата убива на място поне 100 000 души. Още толкова умират впоследствие от лъчева болест и други заболявания, предизвикани от радиацията.. Около 2000 човека /още 800-1000 умират по-късно/ били японски американци, учещи преди войната и оказали се в невъзможност да напуснат страната по време на военните действия.
«Малчуганът» избухва на 580 метра над земята в центъра на града, точно над детска болница, в непосредствена близост до Индустриалната изложбена палата, чиито останки след време ще бъдат записани в Световното културно наследство под името «Атомният купол». Една секунда след детонацията температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Образува се огнено кълбо с диаметър 280 метра, а температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по Целзий. Атмосферното налягане на 500 метра от взрива достига невъзможните 19 тона на квадратен метър. В радиус от два километра остават да стърчат по-малко от 20 сгради.
Хиляди и хиляди хора загиват в същия миг. Хиляди други, предимно мобилизирани ученици, са изпратени да помагат на малцината оцелели, които се лутат из пожарите като привидения с разтичаща се от тях плът. И живите, и полумъртвите са изложени на нечовешки количества радиация. Повечето от тях умират до декември 1945. Хирошима продължава да гори и през нощта, огласяна от сирени и вопли. Реките са пълни с труповете на хора, потърсили, но не намерили спасение от огнения ад и убийствените лъчения.
Експонатите в Музея на мира в Хирошима мълчат, разказвайки потресаващите си истории. Като например тази за малкото 3 годишно момченце, яхнало за последно колелото си същата сутрин и по-късно погребано от разбития си от мъка баща заедно с колелото в задния двор на разрушената си къща. В музея са пренесени и каменните стъпала на местна банка, на които е бил седнал човек, чакащ началото на работния ден. Сянката му е останала отпечатана завинаги върху избелелите от ядреното лъчение камъни.
Човек трудно може да остане равнодушен и пред огънатите от температурата стъклени бутилки, които иначе много приличат на изображения от Дали, с единствената разлика, че не са плод на въображение, а са напълно истински. И не само стъклото е поддало – сред експонатите могат да се видят части от метални мостове, също не издържали на бедствието. Има ги и кухненските съдове, споени един в друг от температурата, има ги и кутиите с приготвената за деня храна, станала на въглен за секунда, дрехите на жертвите, още часовници със замръзнали на 8 и 15 стрелки. И бялата стена, боядисана от черния дъжд който вали над Хирошима половин час след взрива…
Хората със слаби нерви трудно се задържат и пред снимките на «оцелелите» – повечето от тях приличат повече на овъглени мумии, отколкото на хора. Множеството от жените остават завинаги с кимоната, с които са облечени в момента на взрива – гама лъчите отпечатват неизличимо шарките от плата върху човешката кожа.
Но най-известни на света са хартиените жерави на 12-годишната Садако, които след нейната смърт се превръщат в един от универсалните символи на мира. Много българи знаят историята за болното японско момиченце, което сгъвало жерави от хартия и ги съживявало с по капка от кръвта си, за да ги прати да носят мир на света и така до последната капка. Истинската Садако е била изложена на лъчението едва две годишна. Десет години по-късно тя развила левкемия и в болничното си легло, въпреки свирепата болка, започнала да прави миниатюрните птички, тъй като според източно религиозно поверие, ако успееш да сгънеш много хартиени жерави, твоето най-силно желание ще се сбъдне.
А желанието на Садако било да живее…
Мнозина смятат, че този варварски акт на края на войната е бил напълно излишен, а тезите, че това предотвратило повече жертви са само оправдания.
Че този удар няма военно значение, а с него се иска да бъде сплашен СССР на мирните преговори, които се водят към моментаq e повече от ясно.
Едно е сигурно обаче – 6 август 1945 година отбеляза началото на атомната ера, на десетилетната надпревара във въоръжаването в годините на Студената война.
Съветът на организациите на пострадалите при атомните бомбардировки над Япония има намерението да изиска извинение от президента на САЩ Барак Обама по време на визитата му в Хирошима, заявиха представители на организациите на пресконференция в Токио.
