Настъплението на Червената армия в Белорусия през лятото на 1944 година е денят «Д», за който Западът често забравя. Той е причината войната да свърши и да се промени картата на Европа.
През юни 1944 година има два дена «Д». Десантът на съюзническите войски в Нормандия на 6 юни, операция «Оверлорд», чиято годишнина така трогателно отбелязахме преди месец, е част от британската национална памет. Другият ден «Д» не е известен нито в Европа, нито в САЩ. А точно той е изиграл не по-малко значителна роля за края на Втората световна война.
През нощта на 21 срещу 22 юни 1944 година Червената армия започва своята настъпателна операция в Белорусия. Това е точно три години след нападението на Хитлер над СССР.
През 1941 година немците поставят съветското ръководство в шах, обкръжавайки милиони руски войници и насочвайки се направо към Москва и Ленинград. През 1944 година ситуацията се променила коренно. Операция «Багратион», получила името си в чест на маршала, сражаващ се с Наполеон, нанесла удар по Вермахта без всякакво предупреждение.
(Операция „Багратион“ e кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена от Червената армия в периода 22 юни – 19 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството. Наречена е в чест на руския пълководец от Френско-руската война (1812 г.) генерал Пьотр Багратион, който е смъртно ранен в битката при Бородино.
В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии «Център» и три от съставните ѝ армии – Четвърта, Трета танкова и Девета армия. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение над СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Това са най-големите загуби на Германия в една операция за цялата Втора световна война и тя не успява да ги компенсира. Към края на операцията германските войски са изтласкани напълно от довоенната съветска територия и Червената армия овладява плацдарми в Полша, Източна Прусия и Чехословакия.
Стратегическите цели на операцията, заедно със започналата малко по-късно в Украйна Лвовско-Сандомирска настъпателна операция, включват разгром на немските войски на централното направление, дълбок пробив в оперативната и стратегическата зона на отбраната на Вермахта и заемане на предмостия по река Висла в Полша, поставяйки по този начин Берлин в обсега на ударите на Червената армия при следващото голямо настъпление (Висло-Одерската операция, бел.ред.)
За пет седмици Червената армия успяла да се придвижи 720 км, преминавайки през Минк, стигайки до Варшава и напълно разбивайки хитлеристка армия «Център». Почти 20 немски дивизии били напълно унищожени, още 50 понесли тежки загуби. За немската армия това настъпление се превърнало в по-голяма катастрофа, отколкото Сталинград.
Този оглушителен успех на съветската армия се случил в момента, когато съюзническите войски, участващи в операциите «Оверлорд», още се намирали в Нормандия. Едва в края на юли, когато операция «Багратион» вече била приключила, армиите на Айзенхауер се измъкнали от обкръжението и тръгнали през Франция към Париж, който бил освободен на 25 август. Брюксел бил освободен на 3 септември. «Оверлорд» и «Багратион» нанесли мощен двоен удар, който унищожил «Хилядолетния райх».
Най-накрая нацистка Германия била принудена да води война на два фронта в северна Европа.
Неслучайно на 20 юли немските офицери извършили покушение над фюрера в опита си да сложат край на войната, докато Германия не е унищожена окончателно.
Операция «Багратион» приближила края на войната и станала своеобразно предзнаменование на бъдещите събития. Когато Червената армия влязла във Варшава, полската армия въстанала срещу жестоката окупация на нацистите.
В началото на септември 1944 година войската на Айзенхауер се придвижила към Холандия и на всички се струвало, че Втората световна война може да свърши още на Рождество. Но съюзническите войски неочаквано не успели да пресекат Рейн, а настъплението на западния фронт се затегнало.
На източния фронт Сталин продължавал да извършва един след друг пробиви и Червената армия преминала през Румъния и България, после през Югославия и Унгария. Лидерът, който преди по-малко от година контролирал само две трети от своята собствена страна, сега установил господството си над голяма част от Източна Европа.
В периода на студената война Западът често наричал Ялтенската конференция, състояла се пред февруари 1945 година, този знаменателен момент, в който Рузвелт и Чърчил връчили на Сталин половината Европа.
В действителност през 1945 година не е имало никакво връчване: Червената армия установила контрол над територии, което било страничен продукт от разгрома на немската армия. Към момента на Ялтенската конференция СССР контролирал Полша и голяма част от Балканите. Както веднъж признава Рузвелт в частен разговор, всичко, на което можели двамата с Чърчил да се надяват, било да «окултурят» ситуацията, която вече била налице.
Не по-малко значима от Ялтенската конференция била срещата на Сталин с Чърчил, която се състояла четири месеца по-рано. Макар Чърчил да бил непримирим противник на този, когото веднъж нарекъл «отвратителната гримаса на болшевизма», той, колкото и да е парадоксално, вярвал във вътрешната порядъчност на Сталин — това бил резултатът от двете срещи на високо ниво през 1942 и 1943 г. Съветският лидер, независимо от своите резки изказвания, му се струвал непретенциозен и делови човек, притежаващ чувство за хумор.
«Ако можех да обядвам със Сталин поне веднъж в седмицата, — казал Чърчил в разговор с един британски журналист, — никакви проблеми нямаше да има. Ние двама се разбираме отлично».
С подобно настроени през 1944 година Чърчил прилетял в Москва, надявайки се да се договори за границите на следвоенните Балкани, преди Червената армия да смачка всички в мъртвата си хватка.
Резултат от тази среща било печално известното «съглашение за процентите»сключено между Сталин и Чърчил в Кремъл. Чърчил искал да съхрани влиянието на Великобритания в Гърция и Югославия по възможност- Той успял да съхрани Гърция за Британия, после никога не говорил за това, че Сталин никога не нарушил своята дума за Гърция. Но Чърчил се добрал до това, съгласявайки се с господството на СССР над голяма част от Балканите.
Към момента на сключването на това споразумение дипломацията вече нямала никакво значение.
Новата карта на Европа била начертана не по време на конференцията, а на бойното поле. Именно затова не бива да забравяме за деня «Д» през юни 1944 година.
«Тази война не е както войните в миналото, — казал веднъж Сталин на един югославски комунист. — Който окупира територии, той разпространява своята система до тези граници, до които достигне. По никакъв друг начин».
Руската параноя около сигурността е напълно разбираема, защото в тази война Съветският съюз изгубил 28 милиона свои граждани.
Оттогава Русия счита Източна Европа за буферна зона, тя е и причината за студената война.
Рискът да се загуби този защитен буфер и до днес преследва путинска Русия.
Автор: David Reynolds
Превод и редакция: Петя Паликрушева