Само преди месец-два трима изтъкнати наши законотворци — Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, внесоха в парламента законопроект, предвиждащ до 3 години затвор и глоба до 5 000 лева «за проповядване на социалистическа идеология, като наказанието важи и за носенето на улицата на комунистически/социалистически символи като сърп и чук, петолъчка, червено знаме и пр».
Този законопроект е непълен!
Нашето скромно предложение е когато му дойде времето, между първо и второ четене, да се добавят и някои ретроспективни клаузи.
Не е достатъчно, че оповестените от «интелектуалното бижу» Меглена Кунева нови учебни програми са пълни единствено с теми за «престъпленията на комунизма».
Трябва най-остро да се заклеймят, низвергнат и просто да се забрани не само изучаването, но и споменаването на автори, пропагандиращи по някакъв начин такива престъпни идеи и символи. Това би показало колко излишни са били споровете какво да се изучава от Христо Ботев, Иван Вазов, Смирненски, Гео Милев. Те просто трябва веднъж завинаги да се изхвърлят от учебниците, а паметниците им, където са останали, да се разрушат.
Може ли да бъде величан като «велик», «гениален» и нам още какъв си поет като Христо Ботев, който е написал:
«Вярвам в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свободи и равенство.
И в светлий животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събуждането на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871
(«Символ-верую на българската комуна»)
Ами този чапкънин Ботев не просто се кълне в комунизма и неговите символи, но и направо подстрекава това да стане чрез революция.
Я му извади досието, Андреев, да видим на кое управление на Държавна сигурност е бил агент. А и ще бъде възродена една хубава традиция от 30-те и 40-те години на миналия век, когато «Символ-веруюто» не е било включвано в изданията на ботевите съчинения, защото както свидетелства литературният критик Георги Бакалов:
«В съчиненията на Ботева, излезли под моя редакция през 1940 г., «Символ-верую» не излезе, тъй като издателят Ст. Стоименов се опасяваше, че може полицията да намери повод и конфискува цялото му издание. Опасението му беше основателно.»
Прав е бил издателят Стоименов. Вероятно като осведомен човек от бранша е знаел как полицията е затворила завинаги устата на Гео Милев — удушен в Дирекция на полицията на Лъвов мост и после захвърлен с десетки други в безимен гроб. От гледна точка на цитираните вносители на проектозакона Андреев, Славов и Димитров и той е един престъпник, величаещ такива скверни символи на комунизма/социализма като червеното знаме:
«Хиляди диви сърца
— и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
— в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна.
Хиляди —
маса —
народ.»
А какво да кажем за този явен подстрекател Христо Смирненски, намерил кого да възпява, да величае и сочи за пример на човечеството! Какво търси той още в учебните програми! Добре, че от тях махнаха поне това сквернословие:
«Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.»
Андреев, Славов, Димитров, спите ли, спите ли? И ти ли, Кунева, се ненадрема?
Само след броени месеци Росен Плевнелиев ще бъде лишен от удоволствието по три пъти в рамките на една минута да напомня:
«Аз, като президент»…
Е, какво, пак по паркинЗите ли да върви да спи!
Като на убеден евроатлантик,
разобличител на путиновите кроежи за «хибридна война» и други коварни попълзновения на Москва, бившият ни тогава президент ще може да бъде привлечен като цензор в министерството на Кунева в изпълнение на задачата за доизчистване на учебните програми от всякакви диверсионни идеи, проповядвани от внедрени в българската литература чужди агенти.
И то не просто внедрени, а величани като «класици», «патриарси на книжовността» и т.н. Не само със старческа деменция, алцхаймер, невменяемост може да се обясни съчиняването на пасквили като:
«Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!Руска сила, руска воля,
руска кръв и руска пот
ще избавят от неволя
наши падналий народ.»
Авторът Иван Вазов просто е агент на Москва под прикритие, който изключително нагло и последователно изпълнява заповедите на централата на КГБ на «Лубянка».
Факт е, че освен цитираните стихове, той е написал и разказа «Негостолюбивото село».
Чужд на правилния цивилизационен избор, този съчинител разказва как героят руснак попада в едно шопско село, как отказват да му дадат дори вода, и то срещу заплащане, защото говори развален български. И как всичко се променя, гощават и го поят, когато разбират, че е руснак.
«Абе, холан човече, оти не ни каза по-рано (че си руснак — б.а.), ами ни мъчи така и ни увре в грях», разкайва се кръчмарят.
В края на разказа, под черта, Вазов допълва:
«По това време именно Стамболов, всемогъщ властник, говореше на дописника на «Келнише Цайтунг»: — Аз ослабих руското обаяние в България за пет-десет години». Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавник е бил лош психолог.»
Ако съществува някаква разлика в самооблащението на Стамболов, че е отслабил руското обаяние, и сходните напъни на действащия президент, това е, че оня е бил даровит държавник.
Константин Иванов