Според известния американски експерт по ислямската проблематика Шер Хънтър, през следващите двайсетина години, политиката на САЩ ще бъде насочена към сдържането на ислямисткото движение, като приоритетна външнополитическа задала.
Той твърди, че САЩ се опитват да избегнат една твърде неприятна за тях необходимост – да консолидират усилията си с тези на Русия и Китай против радикалния ислямизъм, както и, че Вашингтон никога досега не е планирал инициативите си по отношение на мюсюлманските региони за повече от пет години напред, но днес липсата на дългосрочно планиране се оказва сериозен ограничител на американската външна политика.
В тази връзка, Хънтър се опитва да обоснове необходимостта от създаването на система за сигурност с участието на различни държави, включително и Русия.
Следва да отбележим, че различните американски проекти за създаване на регионални системи за сигурност са дело най-вече на „мозъчните центрове”, близки до Демократическата партия, и са обвързани с необходимостта да се гарантира сигурността на Израел.
В тези условия, Русия хранеше определени надежди, че САЩ ще демонстрират известна солидарност с нея, включително оказвайки и реална в борбата срещу радикалния ислямизъм и тероризъм.
Сегашната демократическа администрация принципно ограничи отговорността си случващото се в районите на Централна Азия, Афганистан и Близкия Изток, опитвайки се извлече определена полза от действията на ислямистите.
Според американския анализатор Анатол Ливън обаче, „Белият дом няма да успее да избегне „прекия сблъсък” с агресивния ислямизъм в различните региони на света и стремежът му да ограничи отговорността на Америка за реда в тези региони е много подранил”.
Ливън смята, че характерът на въпросните тенденции е такъв, че без оглед на външнополитическата си тактика, САЩ ще бъдат принудени да поемат върху себе си отговорността за борбата с тези движения.
Всъщност, истината е, че администрацията на Барак Обама въобще на възнамерява да се бори с радикалния ислямизъм, като такъв, а само с ислямисткия тероризъм, разчитайки, че САЩ ще могат да разграничат единия от другия.
Разбира се, Съединените щати ще продължат политиката на противодействие на ислямския радикализъм, но ще се опитат да поставят в основата и пренасочването на активността на ислямистките движения срещу мюсюлманските държави, т.е. против управляващите в тях режими.
В тази връзка, следва да отбележим, че част от интелигенцията, принадлежащите към елита и революционно настроените групи демонстрира силна заинтересованост от укрепването на радикалния ислям във въпросните държави, което е обусловено от неспособността на протестно настроените светски ориентирани обществени слоеве да водят успешна и резултатна борба с управляващите режими.
Самите секуларисти нерядко възлагат надеждите си на ислямистките групировки, които да изиграят ролята на своеобразен „таран” на социалната революция в мюсюлманския свят.
Обединението на тези сили вече се осъществява в редица мюсюлмански държави, както вероятно и в Турция, която скоро може да се превърне в ярък пример за осъществяването на националистическо-ислямска социална революция.
Игор МУРAДЯН
Авторът е ръководител на Аналитичния център „Кавказ” в Ереван, Армения