Съвременната международна обстановка е значително по-взривоопасна от времето на най-голямото напрежение между САЩ и СССР в миналото.
САЩ не желаят да признаят края на своята световна хегемония — безсрамно и почти отчаяно се стараят да я запазят чрез силата на оръжието си.
Разпалените от тях конфликти из целия свят целят конфронтацията с Русия — военно-промишленият комплекс на САЩ спешно се нуждае от нова световна война, за да оцелее икономиката на Щатите.
На Русия пък й писна хищникът отвъд океана да се разпорежда със света под фалша «износ на демокрация» и затова паралелно с дипломацията си показва и военните мускули, за да припомни на самозабравилите се империалисти, че времето им на световно управление изтича.
От своя страна САЩ също помпат гумите, показвайки на Москва, че те ще продължат да искат и да настояват да управляват света чрез своите закони, норми, принципи и прочие…
Така светът е овъртолен от непрестанни дипломатически лупинги и от преки войнствени показни, бежанците се увеличават, разрушените държави също, смъртта, страданието и кръвта са залели почти цялата Земя.
По какво тогава ще различава Русия от САЩ, ще попитате?
Отговорът е много лесен:
Само един пример, от който си направете извода на глобално ниво: именно демонстративната готовност на Русия да покрие Сирия с чадъра на ПВО от каквито и да са въздушни атаки спря либийския сценарий за пряко военно нахлуване в страната от страна на Запада.
Атаката над руския бомбардировач в Сирия бе извършена от Турция — член на НАТО, а след това Анкара няколко месеца заплашваше от сухопътно нахлуване на сирийска територия, което неизбежно би довело до сблъсък между руските и турските войски.
Светът вече живее в условията на неотслабваща военна опасност.
Между другото, още когато възможността за създаването на позиционирано в района на Европа американско ПРО се обсъждаше само на теоретично ниво, руските военни отбелязваха, че единственото надеждно средство да предотвратяване на произлизащата от това заплаха е превантивният удар с помощта на комплексите «Искандер» (а вече и с «Калибрите») тогава, когато политическото ръководство стигне до извода от неизбежното начало на бойните действия.
Унищожаването на комплексите на ПРО от високоточно оръжие не е задължителен повод за началото на ядрена война със САЩ (макар практически това гарантирано ще доведе до военна конфронтация с подложени на удари държави).
Приближаването към руските граници на десетки потенциални носители на ядрени заряди с минимално време за полет може да бъде оценено от Москва и като заплаха за самото съществуване на руската държава. В такъв случай действащата военна доктрина на Русия предполага използването на ядрено оръжие, независимо от това, използвал ли е вече врага или не оръжието си срещу Русия.
В доктрината става дума за ситуации, в които срещу Русия се осъществява агресия.
Но в съвременния свят понятиата агресия и заплаха за съществуването на държавата са крайно разтегливи.
За последните няколко десетки години ние видяхме толкова много държави, които бяха фактически унищожени без обявяване на война, че практически вече не може да се определи тънката граница, отделяща войната от мира. Дори специалистите вече се объркват при определяне на настоящото състояние на международните отношения (дали то е предвоенно, дали вече третата световна война е в ход, дали вече е започнала четвъртата световна).
В тези условия, колкото по-близо са предните позиции на стратегическите сили на геополитическите опоненти един до друг, толкова по-малко време за вземане на решение от страна на политическото ръководство има. А от това следва, че е по-голяма опасността от автоматично прилагане на военния сценарий, когато военните просто ще изпълняват по-рано написани «за всеки случай» инструкции.
Всеки Генерален щаб изхожда от идеята, че непонятните намерения на противника трябва да се тълкуват като агресивни (иначе може да се закъснее с реакцията), а това гарантирано парализира военните, поставени един срещу друг, без да им се мотаят в краката политици или дипломати.
Е, ето така се извършват фатално неизбежни ходове.
Затова САЩ и НАТО изпаднаха в истерия след изявлението на Путин.
Те осъзнаха, че, поставяйки го пред неявната, но несъмнена заплаха, ще го заставят да отстъпи.
Той пък пое тяхната хвърлена ръкавица и отговори подобаващо заплашително.
Сега вече Вашингтон трябва да реши: струва ли си да рискува да завихри неконтролиран ядрен пожар или ще трябва да отстъпи пред очите на целия свят.
Петя Паликрушева