От какво е разтревожено ръководството на Русия и защо дори намекът на Москва да «отрази подобаващо заплахите» предизвика истерия в НАТО?
Наземните комплекси «Иджис», които са основата на американската ПРО в Европа, са двойна заплаха за Русия.
След сключването на договора за ограничаване на стратегическото настъпателно въоръжение САЩ и Русия понижиха броя на своите ядрени заряди с няколко десетки хиляди (за всяка страна) до 6-7 хиляди (при всяка).
Формално Русия днес има 7 300 ядрени бойни глави.
Но всеки заряд трябва да стигне до целта си.
В момента руските Въоръжени сили разполагат с 526 разположени носители на ядрено оръжие, които носители са снабдени с 1735 бойни заряди. Ако прибавим резервните, общият брой на носителите може да стигне до 877, а зарядите за тях — до 3200.
При това носителите на половината разположени бойни заряди са самолети от стратегическата авиация и атомни подводници.
Трябва да се осъзнае, че в случай на опит да се нанесе внезапен обезоръжаващ удар съвсем не всеки самолет ще може да излети, а и съвсем не всеки излетял ще влезе в района за пуск на ракетите си. Не всяка подводница ще може да достигне до района на бойното си патрулиране. А тези, които вече се намират там, ВМС на САЩ ще се постараят да ги унищожат още преди формалното начало на бойните действия.
Понастоящем Русия разполага само с десет подводници с балистични ракети, чиято неутрализация не е нещо сложно за ВМС на САЩ.
Излиза, че само наемните пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети са сигурната гаранция за Русия за нанасянето на поражения на територията на САЩ.
Точно тези ракети са целта на американските ПРО, чието приближаване към руските граници ще позволи прихващането на междуконтиненталите носители от територия, при която те са най- уязвими.
Понастоящем Русия има около 300 междуконтинентални ракети-носители на ядрени заряди. Без съмнение, 24-те разположени в Румъния противоракети са недостатъчни, за да спасят САЩ от ударите на възмездието.
Но САЩ нямат намерение да се ограничат с една база за ракети-прихващачи. След като цялата система бъде формирана, рязко ще нарасне броят на пусковите установки, както е повече от ясно.
Системата «Иджис» е универсална и е способна да управлява пуска както на противоракети, така и на крилати ракети «Томахаук» — носители на ядрено оръжие.
Само припомняме, че когато «Томахоук» (заедно със свалените от въоръжение «Пършинг») бяха разположени през 1980-те в Западна Европа, те стигаха до целите си в европейската част на СССР (понастоящем Украйна, Белорусия, Прибалтика и Русия до Урал) за 5-8 минути.
Лесно е да се направи сметката, че при разполагането на «Томахоук» в Румъния и Полша времето до целта им ще е значително по-малко.
Всичко, което може да се квалифицира като заплаха за ядрено нападение над Русия трябва да предизвика незабавен ответен пуск на междуконтиненталните ракети.
В противен случай съществува голяма вероятност те да бъдат унищожени по местата им на базиране.
Всичко гореописано повишава риска от ядрена конфронтация до нивото на 1980-те години, когато тази конфронтация беше на най-високо ниво в общуването между САЩ и СССР, освен времето между 15 и 28 октомври 1962 година — критичните дни на Карибската криза.
Между другото, тогава кризата бе провокирана от разположените в Турция американски ракети със среден радиус на действие «Юпитер».
Петя Паликрушева