Балканите бяха и ще бъдат „барутният погреб на Европа“ поради цял комплекс от причини. Потенциалната конфликтност на региона, от една страна, с различни културни и религиозни ценности, обединени от една обща съдба, носи името „балканизация“.
Балканският полуостров в продължение на векове е бил и си остава арена на борбата между великите държави. В новите исторически условия Балканският полуостров е зона на продължаващия конфликт на световните сили, зона за сблъсък на интересите на водещите играчи на съвременността. Сред тях съществена роля играят такива организации като Европейският съюз, НАТО, МВФ, водещи транснационални компании.
Сблъсъкът на интересите на тези играчи е следният:
1. Балканите са уникално за Европа хранилище на практически всички природни ресурси, които могат да бъдат „приватизирани“ за „всеки случай“.
2. Това е регион – удобен плацдарм за разполагане на военни бази на САЩ и НАТО за техни геополитически цели, например за контрол над Мала Азия и за сдържане на непредсказуемото постсъветско пространство.
3. Балканите са междинна зона за енергиен трафик. Този, който контролира Балканите, ще управлява не само енергийните потоци, но и ще определя политиката на зависимите от енергийни ресурси страни.
4. Балканският регион през последните 20 години стана важна транзитна зона за криминални и терористични „услуги“ – за движение на наркотици, нелегална търговия на оръжие, човешки органи и придвижване на т.нар. „кучета на войната“, които активно участват в различни видове терористични дейности. В този случай става дума, преди всичко, за ситуацията в Косово и около него. През последните месеци този проблем се активира във връзка с огромните потоци от бежанци, сред които присъстват не само криминални елементи, но и радикални ислямисти.
5. Балканите следва да бъдат разглеждани като последният европейски рубеж на противопоставяне между интегралния Запад и Русия.
По такъв начин, дестабилизацията на Балканите, подсушаването на „балканския барут“ може да бъде изгодно за цяла поредица от световните политически играчи. Един от начините за контрол над пространствата е ограничаването, „размиването“ на суверенитета на балканските страни и отслабването на икономиката им.
В резултат на неолибералните реформи, а в случая на бивша Югославия – на военни конфликти, и военна интервенция във всички балкански страни днес социално-икономическата ситуация е много сложна. В някои от тях (напр. в България, в Босна и Херцеговина, в Гърция, в Македония, в Сърбия, в непризнатото Косово) е просто катастрофална. На хърватската граница са поставени плакати с надпис:
„Скъпи бежанци! Добре дошли в Хърватска! Тук няма пари, тук няма работа. Продължавайте за Словакия!“.
Балканските държави днес са не просто депресиращи, те преживяват архаизация.
В подобни условия, в каквито мнозина няма какво да губят, за да се запали този погреб, в случай на голяма политическа игра, е необходима само една малка искрица.
Европа и Балканите, в това число, ги очаква тревожно бъдеще.
Ислямизацията, радикализацията и дестабилизацията на европейското социално и политическо пространство при такъв поток от бежанци са неизбежни.
Днес в Европа пристигат не само квалифицирани специалисти, но и представители на т.нар. „рискови групи“, които могат да бъдат привлечени в различни терористични и екстремистки структури.
Някога Арнолд Тойнби написа:
„Най-страшното време за Европа ще настъпи тогава, когато вътрешният пролетариат се обедини с външния“.
Изглежда, че това „най-страшно време“ настъпва.
Днес изострянето на вътрешнополитическата ситуация на почвата на междуетнически конфликти, на националистически изблици, на престъпни действия от страна на етнически малцинства и групи в Европа е нещо напълно естествено за буржоазния свят.
Ние знаем, че тези прояви са неизбежни и обичайни прояви на капитализма. Именно капитализмът поражда тези конфликти в Европа.
Основната цел на господстващата експлоататорска класа си остава непроменена – запазване на господстващото си положение, т.е. съхраняване на самия капиталистически строй и режими. И по възможност – премахване на всичко, което може да заплаши този ред. Към това е насочена цялата мощ на буржоазната класа.
Империалистите отклоняват вниманието на обществото от този факт, че в името на користните си интереси те разпалиха кръвопролитни войни в страните от Близкия Изток, разрушиха целия с мъка изграден живот на народите от тези страни, създадоха непоносими условия в тях, принудиха хората масово да търсят спасение от ужасите на войната или просто от нищетата в други, външно по-благополучни държави от Западна Европа.
Днес режимите на европейските страни със своите изявления и действия ни поднасят проблема с бежанците като някакво стихийно бедствие. Те разединяват наемните работници, сеят между тях вражда и недоверие, подпомагат засилването на влиянието на десните сили, отвличайки масите от разкриването на истинските виновници за това положение, и преди всичко от целия проблем за разрастване на експлоатацията, както върху местните граждани, така и върху новопристигащите.
Нестабилността в Европа, както и хаосът в Близкия Изток, са изгодни най-много за най-едрия империалистически играч – Съединените американски щати, който върху тези проблеми увеличава ежедневно своите конкурентни предимства.
В историята съществува само един пример за достойно решаване на националния въпрос в многонационална държава – примерът на СССР и на социалистическите страни. Отдавна и убедително е доказано, че този въпрос мое да бъде решен само от властта на трудовите хора, само от социализма.
Днес ние се нуждаем от организираност и солидарна класова борба срещу класата на капиталистите.
Павел Иванов
Председател на Съюза на комунистите в България