Неотдавнашната публикация на т.нар. панамски документи повдигна маса въпрос, един от тях — какъв авторитарен режим най-добре ще се справи с корупцията, пише на страниците на изданието българският политолог Иван Кръстев.Президентите на Китай и Русия дават два забележимо различаващи се отговора.
През 2012 година китайският лидер Си Цзинпин обяви корупцията за главна заплаха за комунистическия режим в Китай и започна мащабна кампания, за да изчисти редиците на КПК от тези, които нарече «тигри и мухи» — от корумпирани чиновници и бизнесмени във всички нива на властта. Само за миналата година тази борба доведе до ареста на над сто високопоставени политици, ръководители на държавни компании и офицери.
Критиците на режима обвиняват президента Си в това, че той използва кампанията за отстраняване на конкурентите. Независимо от всичко антикорупционната борба се ползва с висока подкрепа в обществото, много независими аналитици признават, че тя е стимулирала реформирането на нефтения сектор.
Президентът Путин последва примера на своя китайски колега, поне на думи. За времето на неговото 17-годишно управление обвинения в корупция не са били отправени към нито един «тигър», а само към няколко «мухи», отбелязва авторът на статията.
Според Кръстев, само глупак би могъл да заяви, че в Русия няма корупция. Неотдавнашното допитване на «Левада-Център» показа, че болшинството от населението счита държавния апарат за безнаказано корумпиран. Руските филми и литература изобилстват от персонажи на чиновници, вземащи подкупи.
«Защо Кремъл не иска да отстрани подкупите, особено в този момент, когато намаляване на загубите от корупцията може да компенсира падането на цените на нефта?» — риторично пиша политологът.
Обикновено западните медии обясняват това «с дълбокото корумпиране» на самия Путин и, вероятно, те са прави, твърди Иван Кръстев. Но, като жител на Балканите, авторът на статията разбира, че корумпираността едва ли може да се обърка с обявяване на борба с корупцията. Напротив, това може да послужи за стимул, защото нищо не ядосва корумпирания политик, както чуждата корупция.
Настоящата причина е значително по-сложна, твърди експертът. От една страна, взаимните обвинения в корупция могат да доведат до война вътре в елитите и до огромни непредсказуеми загуби.
«Изследването отдавна демонстрира, че корупцията макар да бие по най-бедните слоеве от обществото, главно предизвиква безпокойство в средната класа. А в съвременна Русия средната класа в значителна степен се състои от чиновници, които трябва да се превърнат в цел на антикорупционната кампания», — разсъждава експертът.
От друга страна, в политиката е важно не самото ниво на корумпираност на страната, а как това се възприема от обществото. Често между тези два показателя няма пряка връзка. Малките победоносни войни зад граница могат да послужат като добро средство, за да променят представата на хората за корупцията — в сравнение с нейното фактическо понижаване. След «анексията» на Крим броят на руснаците, считащи, че държавната корупция расте, е намалял от 50 на 30 процента.
Трябва да се отбележи, подчертава авторът, че корупцията вълнува Путин така, както оръжието, което външните врагове на Русия могат да използват срещу него. Кремъл се безпокои не от корумпираността на чиновниците, а от това, че те са подложени на натиск от Запада, защото откраднатите от тях пари и техните деца се намират в западните страни.
Затова главната цел на Кремъл е не чистка на елита, а неговата национализация.
Руският елит има правото да бъде корумпиран, но само ако е доказал своята преданост, пише авторът.
Парадоксално, но западните санкции срещу приближените до президента бизнесмени помогнаха да се изявят най-скандално известните олигарси и позволиха на пропагандата те да се представят за безкористни защитници на Родината.
Антикорупционната кампания може да вдъхновява обществото към искане за промени. И това най-много плаши Кремъл.
За разлика от властите в Китай, руските лидери избягват обещания за светлото бъдеще, защото водещ фактор в тяхната икономика е не предприемаческата енергия на населението, а природните ресурси, твърди авторът.
«Именно затова руските власти са готови да признаят въздесъщата корупция. При това те лансират идеята, че корупцията — това е начин на живот, а значи, естествено явление. В някаква степен корупцията прилича на водката: известно е, че тя вреди на здравето, но Русия трудно може да си се представи без нея», — заключава Иван Кръстев.
Превод с омерзение: Петя Паликрушева