Немският парламент активно прокарва дипломатическата инициатива, която най-вероятно ще доведе до гняв президента на Турция Реджеп Таийп Ердоган, пише изданието Financial Times.
Бундестагът смята да признае терминът » геноцид» по отношение на масовите убийства на арменския народ по време на Първата световна война, на териториите контролирани от властите на Османската империя, и официално да осъди тези действия. Гласуването е запланирано за 2 юни, съобщиха РИА Новости.
Признаването на арменският геноцид от страна на Берлин може сериозно да удари по канцлера Ангела Меркел, отбелязва изданието. Ердоган е разгневен от » неуважението на Евросъюза към Турция» и отново сипе заплахи за развалянето на сделката с Евросъюза по бежанската криза. Ако Бундестагът успее да стигне до край, за Меркел ще бъде сложно да убеждава Анкара да не прави резки движения.
Но историята си е история, и колкото и да се опитват различни страни да отричат своите престъпления или да омекотяват реални факти, като ги подменят с други думи, не означава, че целият свят би се съгласил с подобно отричане.
Арменският геноцид (арм. Հայոց Ցեղասպանություն, тур. Ermeni soykırımı — арменско клане, на арменски най-често се използва като Մեծ Եղեռն, Великото злодеяние ), е организирано и осъществено през 1915 година ( според някои исторически източници е продължило до 1923) на териториите, контролирани от властите на Османската империя. Геноцидът се осъществявал посредством физическо унищожаване, изтребване, и депортация, включително и изпращане на гражданското население в места, с такива условия, привеждащи до неминуема смърт. Това е една от най-страшните страници в историята на арменския народ, и на цялото човечество въобще.
Арменският геноцид е протичал в няколко стадия: разоръжаване на арменските войници, избирателна депортация на арменците от пограничните райони, приемане на закони за заточение, масова депортация и убийства на арменци. Някои историци включват в него убийствата от 1890-те години, клането в Смирна и действията на турската армия в Закавказието през 1918 година.
Основни организатори на арменският геноцид се смятат лидерите на младотурците Талаат, Джемал, Енвер, а също и ръководителят » Специална организация» Бехадин Шакир.
Терминът » геноцид» в своето време е бил предложен от авторът му Рафел Лемкин за обозначаване на масовото унищожение на арменците в Османската империя и евреите на териториите окупирани от нацистка Германия. Арменският геноцид е втория изучен акт на геноцид в историята след Холокоста.
В съвместна Декларация от 24 май 1915 година страните съюзници ( Великобритания, Франция и Русия) масовите убийства на арменците за първи път са признато за престъпления срещу човечеството.
Турция обаче безогледно отрича своята вина и се сърди жестоко при повдигане на темата.
Българска редакция News Front.