Автор: Oskar Górzyński
«Не бихме могли да постигнем това без Русия»,- каза по CNN лидерът на американската дипломация Джон Кери, коментирайки споразумението за прекратяването на огъня в Сирия.
Руските медии счетоха изявлението на Кери за проява на благодарност към Москва, независимо от това, че в предишната фраза държавният секретар на САЩ изрази недоволството си от «неработоспособното» предложение за политическо разрешаване на конфликта, което предлага Русия, пише авторът на статията.
Думите на Кери са символични: това е констатация за новата реалност в Близкия Изток, от която се възползва Русия на фона на постепенното отстъпване на САЩ. Русия вече е в ролята на играч, без който изходът от кризата не е възможен. Но Сирия — това е само отправна точка към по-широките планове на Москва в този регион.
«Русия се счита за държава от глобален мащаб, затова тя не може да игнорира толкова богат на нефт регион. Излизането на Михаил Горбачов от Близкия Изток се превърна в символ на упадъка на СССР като свръхдържава. Целта на връщането на путинска Русия към ролята на играч в региона е възстановяване на позициите на страната като мощна сила, която може да оказва въздействие извън пределите на постсъветското пространство», — казва руският аналитик от Московския център Карнеги Дмирий Тренин.
Както счита експертът, Сирия, руската авиобаза Хмеймим, провинция Латакия — това е форпостът за по-нататъшната експанзия на Русия в региона. Впрочем, тези амбиции на видни и с невъоръжено око, пише полският автор.
Макар първоначално руската поява в Сирия да се опираше на сътрудничеството с Иран, Москва разпространява влиянието си и върху други играчи. Благодарение на партньорството с Техеран Русия придоби силно влияние и върху Ирак.
В Сирия, освен съюза с Дамаск, Русия укрепва връзките си с кюрдите, които контролират ключовите райони в северната част на страната. Освен това, Кремъл се приближава и към предишните съюзници на САЩ, от които постепенно и съзнателно се оттеглят американците. Това е Израел, в който живеят над милион граждани с руски произход. За това свидетелстват априлските преговори на Путин с Нетаняху в Москва, по време на които двамата лидери обсъждаха разработването на газовите находища на дъното на Средиземно море.
В случая Русия ще влияе на само върху енергийната сфера в Израел, но и ще бъде допълнителна защита от заплахата, произлизаща от Иран.
Ключът към успеха на Москва е нейният прагматичен подход и в най-вече това, което не достига на САЩ под ръководството на Барак Обама: готовността да се предприемат решителни действия.
На фона на измъкването на американците Русия се превръща за «отхвърлените» съюзници на Вашингтон в алтернатива или поне в сила, с която е наложително да се съобразяват.
Превод и редакция: Петя Паликрушева