Турция освободи от ареста обвинения в убийството на руския пилот Олег Пешков, чийто самолет Су-24 през ноември 2015 година бе свален от турските ВВС. Отношенията между Русия и Турция се влошиха след сваления самолет и смъртта на пилота, а и до днес не са се затоплили.
Коренът на враждебността между Русия и Турция се намира далеко извън рамките на сваления самолет или убития пилот. Напрегнатите отношения между страните са резултат от съперничеството за влияние в Близкия Изток, в частност в Сирия. Турция подкрепя определени групи сирийски въстаници, сражаващи се срещу силите, лоялни на президента на Сирия Башар Асад, важен съюзник на Русия. Освен Близкия Изток, Русия и Турция са един срещу друг в Черно море и в Кавказ.
Сваленият самолет и последващото убийство на Пешков влошиха и без това сложните отношения между Москва и Анкара.
Русия настоява за извинението на Турция за сваления лайнер, но турското правителство отказа. Москва също изиска да се привлече към отговорност предполагаемия убиец на Пешков Алпарслан Челик, който е член на въстанически отряд, сражаващ се срещу сирийското правителство.
Арестът на Челик на 31 март беше неголяма, на важна крачка към регулиране на отношенията между двете страни.
Пьотър Стегний, бивш посланик на Русия в Турция, оцени арестът на Челик като стъпка на Турция в правилна посока. В началото на април Челик написа писмо до МВнР на Русия, уж от името на турското правителство, призовавайки към мир и открит диалог между Русия и Турция.
Но решението за освобождаването на Челик показва, че отношенията между Русия и Турция на този етап остават сложни. За Турция това означава, че нейните планове за създаване на зона без полети за нейните военни в пределите на Сирия са далеко от реализирането им. Анкара прекрасно разбира, че без да съгласува с Кремъл каквито и да са сили, изпратените в северна Сирия ще бъдат ликвидирани от Русия. Докато Турция би могла да използва зоната без полети за борба с ИД и за контрол над опасните кюрдски групировки, сирийските въстаници, подкрепяни от Турция, също биха имали изгода от подобна стъпка. Те биха могли да създадат координационни центрове и зони за снабдяване, а после да използват зоната без полети в качеството й на забранени бази за атаки към сирийското правителство.
За Русия, която се опитва да занижи потенциалното влияние на Турция и други страни от НАТО върху страните от постсъветското пространство, такава перспектива е нежелателна. Москва едва ли ще подкрепи усилията на Турция без значителни отстъпки от нейна страна.
Решението на Турция да освободи Челик се появи няколко дена след началото на турската операция в Северна Сирия.
Анкара предупреди Русия и САЩ преди началото на двудневния рейд — Турция ги предупреди, а не помоли за разрешение или благословия. Това е първият път, когато Турция официално изпрати своите военни с бойна мисия в Сирия.
Турските сили само проведоха обучение и обезпечиха подкрепата на някои групи въстаници в Северна Сирия, Анкара никога не бе участвала в активни бойни мисии там.
По време на съботната си мисия Турция изпрати 20 специални отряди за унищожаване на ракетните установки на ИД, които се използваха за обстрелването на турския град Килис.
Почти ежедневните ракетни удари по Килис за последните няколко седмици взеха живота на около 20 турци.
Предупреждението на Турция, че ще започне операция в Сирия говори много, особено в периода на охладнелите й отношения с Русия и липсата на видимо координирани действия между двете страни във военните дела в Сирия.
Макар Русия рядко да атакува района, в който турците провеждаха военната си операция, авиацията на Русия и до днес прелита съвсем наблизо. Следователно, предупреждението на Турция може да се разглежда като признак на потенциално сътрудничество.
Но настоящото решение на Турция да освободи Челик също има отрезвяващо обяснение: предупреждавайки Русия за военната си операция, Анкара лиши Москва от възможността да удари по турските сили в Сирия — а после да се оправдае, че това е станало по погрешка. Освен това, предупреждението на Турция й даде шанс да получи подкрепа от коалицията срещу руска агресия, ако руските самолети бяха атакували турските военни.
Независимо от напрежението между двете страни, те имат общи цели. Макар Русия да е против увеличаване на турското влияние в Сирия, а Анкара да се опитва да свали сирийското правителство, те имат обща задача — Русия и Турция искат да победят Ислямска държава в Сирия.
Затова донякъде Русия се примирява с турските операции срещу ИД.
Решението на Турция да ограничи съботния рейд с атака над командните цели от другата страна на границата, вероятно, също ще снижи руското противодействие.
Без нормализиране на отношенията с Турция, Русия най-вероятно ще продължи да осъжда каквато и да е турска дейност в Сирия.
Руско-турските отношения, независимо от наличната конкуренция, са изгодни и за двете страни в икономически план.
Русия е най-крупният доставчик на природен газ в Турция. През 2014 година Русия обезпечи 55 % от общото потребление на природен газ в Турция.
За Русия доставката на газ в Турция е 13 % от целия експорт на газ. По тази причина нито една от страните не е заинтересована от ескалация на проблемните моменти.
За да може Турция да премине от неголемите рейдове през границата към по-мащабни военни операции в Сирия, в това число авиоудари и контрол над територии с помощта на пехотата, тя трябва да има споразумение с Русия.
Арестът на Челик никога не се е разглеждал в качеството му на основание за възстановяване на турско-руските отношения, но това, без всякакво съмнение, бе стъпка в правилна посока.
Решението на Турция да се откаже от политическия подарък за Русия демонстрира ожесточаване на позициите на Анкара, което прави невъзможно примирието между двете страни в близко време.
И така, Турция може да продължава да организира ограничени рейдове в Сирия, но нейната способност да се укрепи в региона на този етап остава нищожно малка.
Превод и редакция: Петя Паликрушева