Драстично орязване на съдържанието по литература и пълно разместване на всичко, изучавано досега, предвиждат новите учебни програми на МОН
Тотално разбъркване на учебното съдържание по литература предприема екипът на Меглена Кунева в МОН. Автори и произведения масово «слизат» от по-горен в по-долен клас; логиката в досегашната хронология и подредба на епохи и произведения се премахва; автори и творби са орязани или изчезват изобщо от училищното обучение; едни произведения остават за сметка на други по някаква недостъпна за обикновения човек логика. Това се вижда от огласените преди празниците «работни варианти» на нови учебни програми за различни класове и от програмите за други класове, които вече са одобрени. Създава се усещане, че автори и творби са разбъркани в чувал и после каквото ръка докопа е редено в програмите по класове.
За този «реформаторски» подход си има обективни и субективни причини. Обективното е, че новият Закон за предучилищното и училищното образование, който мнозинството наложи с диктат в парламента, намали с една годините за основното образование и то ще завършва вече след 7 клас, вместо след 8, както е сега. Гимназията се разделя на два етапа — първият до 10 клас, след който ученикът може и да напусне училището, вторият — до 12 клас.
Това наложи учебен материал от осмия клас да бъде натъпкан в годините до седми, а МОН пък измисли задължителният материал за досегашните 4 години гимназия да се вмести в три години до 10 клас. Естествено това не може да се случи, без да бъде окастрено изучаваното съдържание. Освен това законът прехвърли към МОН създаването на образователните стандарти, след тях — на програмите и учебниците.
Различните части на закона обаче влизат в сила в различни години, което само по себе си създава хаос. От тази есен новите учебни програми ще важат само за първи и пети клас; 2, 6 и 8 клас ще имат нови програми от учебната 2017/2018 г.; 3, 7 и 9 клас — от 2018/2019 г., 4 и 10 клас — от 2019/2020 г.; 11 клас — от 2020/2021 г., а 12 клас — от учебната 2021/2022 г. Заради всичко това за момента имаме одобрени от ексминистър Тодор Танев нови учебни програми за 1 и 5 клас и одобрени от министър Кунева нови програми за 2, 6 и 8 клас.
За всички останали класове в Страстната седмица МОН огласи «работни учебни програми», за да се ориентират учители, родители и деца как ще изглежда пълният цикъл на обучението от 1 до 12 клас.
Субективните причини за новаторската страст на властимащите в МОН пък опират до неистовия мерак да покажат на всяка цена активността на това правителство
— юруш на реформите, а след това, ако ще потоп да отнесе България!
И я отнася.
А освен това сегашното властващо мнозинство реши да се възползва от момента, за да нахлуе с пещерния си антикомунизъм и в образованието, където по закон и по Конституция достъпът на всякакви идеологии и политически дейности е забранен. Територия на този незаконен десант за обработка на мозъци става най-вече предметът история, но той е друга тема.
Няма смисъл да се изрежда, че в учебните програми по литература автори и епохи се местят като шахматни пионки — античните и ренесансовите автори примерно от девети слизат в осми клас, «Изворът на белоногата» отива от десети в девети, а «Железният светилник» се смъква от 12 в 11 клас и пр.
Важното е да изобразим новост.
Драстичните размествания ликвидират досегашната структура на съдържанието и нейната логика, без да създават нова.
Каква е логиката например в 5 клас, когато децата за пръв път се докосват реално до литературни произведения, между приказките «Златното момиче, «Котаракът в чизми» и «Грозното патенце» да се намъква… «Хайдути» на Ботев?
Каква е логиката произведения, които може да се осмислят адекватно едва на по-зряла възраст — «Декамерон», «Хамлет», «Дон Кихот», да се изучават в осми клас, вместо в десети? По каква логика ще се учат в шести клас произведения в следния ред: «Под игото» (Вазов), «Принцът и просякът» (Марк Твен), «Братчетата на Гаврош» (Смирненски), «Серафим» (Йовков), «Автобиография (Нушич), «Малкият принц» (Екзюпери)? Кашата в детските глави ще е пълна, но общото било, че всичките са вкарани като в тюрлюгювеч в темата «Човекът и другите» (каквото и да означава това!). За «История славянобългарска» на Паисий (досега в шести клас) се изписаха тонове хартия, но фактът си е факт: българските деца, завършвайки основно образование в 7 клас, няма да са учили творбата на Паисий — той се появява едва в литературата за 9 клас. А това, че се споменава по история «в европейски контекст» в 7 и 8 клас и бегло в десети, е малка утеха.
Впрочем, за Вапцаров учениците също ще чуят за пръв път в десети клас (стихотворението «Писмо») и още — в 11 клас «История» и в 12 «Вяра». Толкоз. Тодор Танев искаше в ХІІ клас да се изучава и гениалното
«Предсмъртно», но Кунева го е отрязала…
Може би защото, ако се учи, ще трябва да обяснят на учениците кой и защо е разстрелял Вапцаров!
Понеже всички непрекъснато говорим за бездуховността и опростачването, трябва да кажем какъв ще е приносът на «новото» училище в ускоряването на този обществен процес. Десетки са българските и чуждите литературни творби, които отпадат изобщо от учебните програми.
До 7 клас — до края на основното образование, обучението по литература си е направо семпло, щипнато е по нещо оттук, оттам. Но всъщност от цялото обучение от 5 до 12 клас изчезват, сметнати за «ненужни», неща като: календарният фолклор, Йоан Екзарх («Шестоднев»), Презвитер Козма («Беседа срещу богомилите»), апокрифите и «Ходене на Богородица по мъките», «Даваш ли, даваш, балканджи Йово» и цикълът за Крали Марко, «Хитър Петър», Каравелов («Българи от старо време»), фейлетоните на Алеко, Емилиян Станев («Крадецът на праскови»), Николай Лилиев, Павел Вежинов, Ивайло Петров, Валери Петров и пр. Дори емблематични творби на Вазов, Ботев, Яворов са отрязани от училището. От 11 в девети клас например слизат пет стихотворения на Ботев, а от всички останали плюс публицистиката — «Смешен плач» и «Политическа зима», които досега се учеха задължително, остават само две творби по избор.
Може да се прогнозира, че с фейлетоните и публицистиката на Ботев е свършено
От Вазов в новите програми липсват досегашните «Пряпорец и гусла», «Линее нашто поколение», «Дядо Йоцо гледа», «Чичовци». До 7 клас от цялата «Епопея на забравените» се учи само «Опълченците на Шипка». След това в 10 клас се появява и «Левски», толкоз. Яворов е опоскан до «Обичам те», «Две хубави очи» и «Маска» в 10 клас и до «Градушка» и «Две души» в 12 клас.
Емблеми като «Заточеници», «Арменци», «На нивата» изчезват безследно. Творби като «Жълтата гостенка» и «Да бъде ден» на Смирненски също липсват.
Да не говорим за «ескадроните», тях отдавна ги бракуваха.
Премахват се напълно от задължителните програми и басните на Лафонтен, Андерсен («Славеят на китайския император»), Оскар Уайлд («Щастливият принц»), Гогол («Шинел»), Стендал («Червено и черно»), Мопасан («Бел ами»), Молиер («Тартюф»), Даниел Дефо («Робинзон Крузо»), Дюма («Граф Монте Кристо») и пр.
А от цялата могъща руска литература в нашето 12-класно училище ще се учат единствено две стихотворения на Пушкин — «На А. Керн» и «Издигнах си паметник неръкотворен…».
Някои се опитват да оправдаят силното орязване и обедняване на учебните програми с «голямата претовареност» на българските ученици. Да ме прощават, нашите деца са претоварени не от много уроци, а от псевдонаучното литературознание, което им се преподава вместо литература.
Те не го разбират, то им е сухо и чуждо и ги отблъсква и от литературата и от четенето изобщо.
Точно този основен порок обаче няма никакви изгледи да се промени, както личи от новите програми. Какво мислите, че трябва да знае седмокласникът, когато изучава «Опълченците на Шипка» — защо Вазов пише «Епопея на забравените», защо са забравени, в каква обществена обстановка е написана епопеята, какви моменти от българската история са възпети, каква е емоцията на тези оди? Нищо подобно. Записаната в програмата цел е: «Ученикът познава значението на понятието ода и разпознава нейни жанрови характеристики, проявени в «Опълченците на Шипка». Различава и тълкува преживявания, настроения, състояния на героя. Обяснява функциите на лирическия говорител за изграждането на образа на света и човека в «Опълченците на Шипка».
Десетокласникът пък, който учи «Левски», е длъжен да: «Разпознава жанрови характеристики на одата и на поемата. Тълкува «Левски» и «Опълченците на Шипка» съобразно жанровите и/или културно-историческите характеристики на творбите. Обяснява мотивацията за действията и/или бездействието на героите чрез сюжета. Различава проявления на характерни черти на романтизма в «Левски» и «Опълченците на Шипка» и тълкува творбите, съобразно посочените проявления. Познава значението на понятието метафора».
Престъпление е да се обучават «на литература» деца по този начин! Литературата не се зубри, тя трябва да бъде почувствана. Не «характерните черти на романтизма» и не «образът на света» са тръпката, заради която едно 13-годишно хлапе може да се захласне по опълченците и заради която всеки българин носи в сърцето си «Шипка», «Кочо» или «Паисий» (впрочем, последните две няма да се изучават).
Така повечето млади българи, които няма да постъпят в гимназията, ще си останат в живота с една от 12-те оди от «Епопея на забравените», а останалите, които няма да учат литература във вуза — с две.
Във всичките програми по литература, където и да погледнете, ще видите същото — жанрове, родови характеристики, похвати, епитети, тропи и социокултурна абракадабра. Ето друга случайна извадка — целта на изучаването на «Сватба» на Фурнаджиев в 11 клас:
«Ученикът идентифицира ценности и норми, проблеми и конфликти, с които е обвързана интерпретацията на темата за смъртта, и обяснява отношенията между тях във връзка със социокултурния контекст на създаването на творбата».
Разбрахте ли нещо от парадигмата? Аз не. Децата — също.
Велиана Христова