Brookings: С Путин трябва да се разговаря, дори да не ти е по душа

Russia's Prime Minister Putin sits in a car of the Renault Formula One team as he test drives it at a racing track in Leningrad RegionВладимир Путин командва голям арсенал от ядрено оръжие — поне по тази причина Западът трябва да разбере какъв е той, за какво мисли, твърди старши научният сътрудник Фиона Хил в специализираната преса.

 

«Путинска Русия е спектакъл с един актьор», счита ученият.

 

Не е ясно, слуша ли Путин своите съветници, но решенията се вземат само от него. Подобен род хиперцентрализирано управление има дълбоки корени в руската история.

 

Путин е стратег, подчертава Фиона Хил.

 

Независимо от факта, че действията му са толкова сковани от политическите институции, както и при западните му колеги, той е необикновено маневрен играч на международната сцена.

 

Впрочем, той не е всесилен и може да греши:

 

«Да се надценява Путин е също толкова опасно, колкото и да се недооценява».

 

Путин има «ограничен жизнен опит зад граница, обобщава думите на учения изданието, затова той не напълно разбира как е устроено западното общество, а и не се стреми да разбере това.

 

Вместо това той се придържа към старите парадигми за заплахите, прекарани през призмата на студената война.
Той не знае как да разговаря със Запада, а Западът не умее да го слуша.
Подобно ниво на неразбиране е опасно, твърди Фиона Хил.
Западът често не се съобразява, че зад «путинската риторика на алфа-самец» се крие обикновен стремеж да се защити Русия — да се защитят нейните жизнени интереси, както той си ги представя. В този смисъл САЩ са една от първите заплахи. Трудно е да бъдат разбрани американските лидери в настоящата епоха след края на студената война.
Светогледът на Путин е реакция от съветската епоха — «правотата се определя чрез силата», а международните шахматни партии се играят на полето на сраженията в буквалния смисъл на думата.
Във военен и икономически план Русия все още съществено изостава от САЩ и Запада. Затова Путин счита, че води със САЩ «асиметрична война», в която той трябва да бъде «новатор, поставящ Запада в шах и мат, и да води война без да се гнуси от средствата».
Парадоксалният факт е, че Путин не иска да напуска международната общност, отбелязва авторът.
Точно обратното, той иска място на масата наравно със Запада.
Какво да прави с него Западът?
Просто да се откаже от разговори с Русия не бива заради цяла поредица от общи и за двете страни проблеми — от Сирия до пандемията и тероризма, пише аналитикът.
Изолацията на Русия само ще я принуди да влоши живота на всички.
Затова Западът трябва да разговаря с Путин и неговия екип — дори ако от това им стане лошо, пише авторът.
Превод е редакция: Петя Паликрушева