Вчера по време на шествието на «Безсмъртния полк» в Пловдив се случи нещо с изключително силна символика.
На 9 май, под звуците на «Священная война», сред редиците на наследниците на участниците във Великата Отечествена война и българските антифашисти към организаторите се приближи мъж, който бе дошъл с 2 портрета на дядовците си.
Мъжът бе леко разтревожен, защото искаше да участва в шествието, но беше зарязал жена си в родилния дом и държеше за ръка другото си детенце — малко момиченце.
Льоша (както се казваше мъжът) спешно търсеше човек, който да носи портретите на героите — негови предци, за да отиде с малкото си момиченце при жена си в родилния дом.
Веднага се намериха хора, които да носят портретите, Льоша благодари, направи две крачки, отивайки си, телефонът му звънна гръмко, той каза «ДА» и на лицето му грейна най-блестящата усмивка, която съм виждала.
Льоша се обърна към «Безсмъртния полк» и каза кратката дума: «СИН».
Безсмъртните герои от Полка безмълвно се усмихнаха и се превърнаха в орисници на новия живот.
Така, както са орисници на всички нас — живите, заради които те дадоха живота си!
«Безсмъртният полк» в Пловдив се увеличи с още един боец.
А когато животът ни е закрилян от герои, той ще пребъде!
Горе главите, събуждането от дълбокото вцепенение започна!
Животът ще победи фашизма!
От мястото на събитието: Петя Паликрушев