Отношенията между Москва и Дамаск са на 60 години
През есента на 1956 година в столицата на СССР пристига президентът на близкоизточната държава Шукри ал-Куатли. Той подписва договор със съветските ръководители за икономическа помощ на Сирия. Още по-рано, през пролетта на 1956 година, СССР и Сирия подписват първия си военен договор.
Странният съюз
Според договора, СССР доставя на Сирия танковете Т-34, Т-54, самоходни оръдия СУ-100, БТР-152, зенитно-артилерийски оръдия калибър 37 мм и гаубици – калибър 122 мм. С участието на съветските специалисти започва формирането на две танкови бригади. Реорганизирани са групите, отрядите и е създадена батальонна структура на частите.
През ноември 1957 година сирийската палата на депутатите решава Сирия да се обедини с Египет и скоро президентите на двете страни Гамал Абдел Насър и Шукри ал-Куатли обявяват създаването на новата държава – Обединена Арабска Република. Ръководител е Насър, който утвърждава временната конституция на страната.
Както е повече от ясно, подобен странен съюз е обречен на бърза смърт. Макар първоначално да има надежди, че страната може да се развива успешно – в значителна степен благодарение на могъщия Съветски съюз. Той предоставя на новата държава ОАР кредити, участва в над 50 индустриални проекта.
Но ето какво се случва след съюза.
Постепенно нараства недоволството в Сирия от политиката на президента Насър. Сирийците се чувстват подтиснати. Смятат, че египтяните ги ръководят във всички сфери от живота. В края на краищата нарастващият ропот прераства в открит метеж.
През септември 1961 година офицерски комитет извежда от казармите три батальона, които заемат основните стратегически позиции в Дамаск. Скоро към въстаналите се присъединява цялата сирийска армия. Египтяните се опитали да окажат някаква съпротива, но резултатът бил нулев. Бързо било създадено правителство на Мамун Кузбари. Така Сирия се превърнала в независима република и излязла от състава на ОАР. Страната започнала да се нарича Сирийска Арабска Република.
На 7 октомври 1961 година САР е официално призната от Съветския Съюз. В страната отново започват да пристигат оръжия, бойна техника и военни специалисти, както и множество съветници.
Тежкото поражение
На хоризонта вече се виждал сблъсъкът с Израел, с когото близкоизточните държави – Египет, Сирия, Йордания, Ирак и други – отдавна враждували. Така избухнала Шестдневната война, разразила се през юни 1967 година.
Резултатите от историческия конфликт са известни – Израел нанася тежко поражение на противниците си. Военно-въздушните сили на Израел унищожават около половината от военно-въздушните сили на Сирия – 53 самолета, а сухопътните части завземат Голанските възвишения.
След жестокото поражение в Шестдневната война Съветският Съюз започнал усилено да модернизира съсипаната сирийска армия. В Дамаск пристигнали танковете Т-62, самолетите Су-7 и МиГ-23, нови артилерийски системи, ракетните комплекси “Стрела” и друго въоръжение. Към края на 70-те години въоръжените сили на Сирия не само възродили бойната си мощ, но и значително набъбнали като численост. Значително било развитието на сирийските военни и в качествено отношение. Това давало определено преимущество на сирийското ръководство в сблъсъка му с Израел.
Само за първото полугодие на 1973 година съветските военни доставки са в размер на 185 милиона долара. Това е 10 пъти повече от парите, които СССР хвърлил за Сирия за цялата 1972 година.
На крачка от Трета световна война
През октомври 1973 година между Израел и други близкоизточни страни от региона се разгаря нова война. На Голанските възвишения сирийците, които имали колосално превъзходство в танкове – 1300 срещу 130 танка, атакуват позициите на противника. Надежда за победа вдъхнала успешната десантна операция – група командоси от САР в планината Хермон завзема мощен радар и система от укрепления.
Но след пристигане на подкрепления израелските сили успели да променят ситуацията и да започнат настъпление. Самолетите със звездата на Давид започнали да нанасят удари по главните стратегически обекти на Сирия. Армията й вече била загубила стратегическата инициатива, преминала към отбрана, която скоро започнала яко да се къса по шевовете.
За няколко дена израелската войска се придвижила навътре в сирийска територия, завзела Голанските възвишения.
Съветският Съюз съвсем не бил ням наблюдател на случващото се. Той не само помагал на арабските държави, но и бил готов да се намеси в конфликта. Планирала се дори морска десантна операция в Латакия.
Ситуацията на сухопътния фронт била тревожна. Десантът трябвало да бъде осъществен, ако паднат Голанските възвишения и при възникване на непосредствена опасност за Латакия. СССР започнал планирането на десанта заедно със сирийските офицери. Съгласувани били и действията между командващия сирийския военно-морски флот и контра-адмирала от СССР И. Певнев. Съветските десантчици можели да нахлуят във всяка една минута. Напрежението било огромно…
За щастие, съветската атака не се състояла. В противен случай планетата ни щеше да се окаже на прага на Третата световна война още тогава.
Символичното събитие
След Октомврийската война, завършила с победа на Израел, СССР отново увеличил доставките на оръжие за арабските държави. Най-големият поток вървял към Сирия. Броят на съветниците и специалистите от СССР в Сирия бил голям.
Сирия се превърнала в главна опора на СССР в Близкия Изток. Съветското ръководство имало добри отношения с президента на страната Хафез ал-Асад. Между другото, той е възпитаник на военното училище в СССР, добре говорил руски. Познавал бита и обичаите в СССР…
Известно охлаждане на отношенията между двете държави започнало през 1976 година. Тогава сирийската войска в състава на междуарабските сили влизат в Ливан. СССР, който бил против подобни действия, временно спрял притока на оръжие. Но съветските специалисти продължавали работата си в Сирия, подготвяли кадри за армията във Военно-инженерната академия, в академията към Генералния щаб в Дамаск, в артилерийските, пехотните и авиационни университети.
Скоро сътрудничеството между двете държави отново продължило със старите темпове. Отношенията между СССР и Сирия стъпили на поредното по-високо стъпало точно преди 35 години. Тогава, през есента на 1980 година в Москва пристигнал Хафез ал- Асад, който бил приет с почести от Леонид Брежнев. На 9 октомври бил подписан договор за дружба и сътрудничество, който предполагал оказване на помощ на близкоизточната република в случай на военен конфликт. Това е символично събитие, ако имаме предвид настоящата ситуация в Близкия Изток. Сирия, както и през 1982 година, се оглавявала от президента ал-Асад, бащата на настоящия президент – Башар.
В Сирия били изпратени стотици съветски военни, които трябвало да реанимират сирийската армия. През юни 1981 година в Средиземно море били проведени съвместни съветско-сирийски учения, които завършили със съветски десант на морската пехота. Но скоро Сирия отново трябвало да се сблъска със свой съсед.
Новият сблъсък
През юни 1982 година израелската армия започнала операция “Мир за Галилея” – разгърнала грамадно настъпление към сирийските войски и отрядите за освобождение на Палестина, базирани в Ливан. Военните действия, обаче, не продължили дълго. Отрядите на Ясър Арафат, а след това и армията на Хафез ал- Асад напуснали Ливан. Мястото на Израел било заето от френските и американските контингенти от многонационалните сили.
Западът обявил поражението на Сирия, а главната причина за това уж била несъвършеното съветско оръжие. Ако прибегнем, обаче, до шифрограмите на главния военен съветник на генерал Григорий Яшкин, се вижда, че нещата били съвсем други.
Яшкин пишел следното:
“съветското оръжие и бойна техника при умело използване показаха превъзходството си над най-новите американо-израелски, особено нашите танкове Т-72 и Т-62”.
Съветникът отбелязвал, че сирийските съединения, които участвали в бойните действия, не само не изгубили бойната си способност, но точно обратното – убедили се в надеждността и превъзходството на съветското оръжие. Но съветският съветник признавал, че при някои видове оръжие СССР отстъпва на САЩ и Израел.
През октомври 1982 година в Москва пристигнал Хафез ал-Асад. След преговорите със съветското ръководство било взето решение в Сирия да бъде разположена голяма войскова група за ПВО, три зенитно-ракетни полка за далечно действие, снабдени със зенитно-ракетен комплекс С-200 и въртолетна ескадрила. Към Близкия Изток тръгнала внушителна група съветски специалисти. Според някои данни, в началото на 80-те години в Сирия имало над 5000 съветски военни специалисти.
Сигурност в победата
След ликвидирането на СССР Сирия получила 300 танка Т-72С. След това военното сътрудничество между държавите било преустановено, защото Сирия не успявала да изплаща дълговете си за съветските доставки. През 1996 година връзките между двете държави се възобновяват.
Сирийската армия получават противотанковите ракетни комплекси “Корнет” и “Метис-М”, гранатомети РПГ-29, танковите управляеми ракети “Бастион”, “Шексна” и “Рефлекс”, изтребителите Су-27 и МиГ-29. Следват договори за доставка на руски зенитни комплекси “Стрелец” с ракети “Игла-С”, около 50 зенитни ракетни комплекси “Панцир-С” и др. въоръжение.
Хафез ал-Асад ръководи Сирия 30 години. Неговият приемник е на власт вече 15 години – от 2000 година. През 1994 година в семейство Асад се случва голяма трагедия – в автомобилна катастрофа загива най-големият син на Хафез Асад – Басил. Той е трябвало да бъде приемник на Хафез ал-Асад.
Басил Асад е роден на 23 март 1962 година в Дамаск. Загива на 21 януари 1994 г. По-голям брат на Башар Асад.
Инженер по образование, избира военната кариера. Бързо става майор, а след това е командир на бригада в Републиканската гвардия.
Организира широка борба с корупцията, често се появява в пълно военно облекло на официални приеми. Ръководи Компютърната асоциация на Сирия.
След победата на изборите през 1991 година обикновените сирийци започват да наричат публично президента Хафез Асад “ Абу Басил” – “бащата на Басил”. Партията БААС и пресата в Сирия наричат Басил Асад “Златният ездач” във връзка с майсторската му езда. Басил Асад се появява за първи път на националната арена през 1987 година и печели няколко медала по конен спорт на регионален турнир. Има репутацията на човек, който се интересува от бързи автомобили. Владее френски.
Общува с европейски и арабски лидери, близък приятел от дете на краля на Йордания Хюсеин.
На 21 януари 1994 година Басил Асад е зад кормилото на собствения си Мерцедес. Имало мъгла. Автомобилът пътувал към международното летище в Дамаск, Басил Асад трябвало да излети за Германия. Мерцедесът излетял с голяма скорост от магистралата. Басил Асад загинал на място.
През юни 2014 година Башар ал-Асад е преизбран за трети път – по официални сведения той получава 89 % от гласовете. По данни на ЦРУ, той е можел да получи малко по-малко – до 75 %.
Башар ал-Асад се обърнал към сънародниците от площада на Дамаск с думите:
”Ние ще победим заговорниците, които изживяват последните си дни. Бог да пази Сирия и нейния велик народ”, – уверено заявил сирийският лидер.
През март 2011 година Сирия е обхваната от недоволство. Протестите започват от град Дерия и по-късно обхващат цялата страна. Сред противниците на президента се оказва и родният му чичо, бившият вице-президент Рифат ал-Асад.
Що се касае до отношенията между Сирия и СССР, и Сирия и Русия, те са точно такива, каквито бяха и преди 60 години – напълно приятелски.
На 6 март 2014 година по време на кризата в Крим ръководителят на Сирия изпраща телеграма на президента на Русия Владимир Путин, в която изразява пълната си подкрепа.
В ООН Сирия гласува ПРОТИВ резолюцията за признаване на референдума на полуострова за незаконен и така държавата влиза в списъка на страните, подкрепящи Русия…
Петя Паликрушева