На 24 юли 1965 година съветските ЗРК С-75 свалили във Виетнам за една секунда три американски изтребители-бомбардировачи F-4 Phantom II. С указ на Хо Ши Мин този ден е обявен за Ден на зенитно-ракетните войски на Виетнамската народна армия. След 24 юли загубите на американската авиация рязко нарастват, във връзка с което командването на ВВС на САЩ е принудено коренно да промени тактиката на въздушния бой.
Смазаната мощ
САЩ се подготвяли за авиационните удари напълно сериозно. В Тайланд и Южен Виетнам базите били модернизирани по-рано, създадени били и десетки нови. Към началото на 1965 година в тях разположили над 500 ударни самолети и изтребители. Преобладавали изтребителите-бомбардировачи F-105, Thunderchief и F-100 Super Sabre. Имало и няколко нови “Фантоми”- F-4C Phantom II. Впоследствие се появили свръхмодерните F-111. За отразяване на атаките върху базите се използвали прихващачи F-102 Delta Dagger.
В Тонкинския залив били разположени две мощни авио-групировки: Yankee Station (с над 200 палубни щурмоваци и изтребители) и Dixy Station – около бреговете на Южен Виетнам. Авиацията на флота разполагала главно с изтребителите F-4B Phantom II, F-8 Crusaider, с щурмоваците – А-4 Skyhawk, A-1 Skyraider.
Впоследствие ударната мощност била усилена чрез стратегическите бомбардировачи В-52.
Във виетнамската месомелачка участвали около 5 хиляди самолета.
Американците хвърлили върху Виетнам, както Северен, така и Южен, 6.8 млн. тона бомби, което е почти три пъти повече от бомбардировките над Германия по време на Втората световна война.
Американските пилоти не били виждали подобно чудо
Ситуацията по отношение съотношението на силите за Северен Виетнам в началото на войната била абсолютно катастрофална. Армията на Виетконг разполагала само с 60 самолета, главно – аналози на съветски, но китайско производство – МиГ-17 и бомбардировачите Ил-28. Нещата се затягали и от лошата подготовка на виетнамските пилоти, които придобивали опит само по време на преките бойни действия. Негативно влияели и бойната готовност, както и физическите качества на пилотите, които не издържали на претоварването.
Въздушните нападения над Северен Виетнам започнали през февруари 1965 година. Американците имали явно превъзходство и действали примитивно. 80 броя бомбардировачи F-105 се появявали над целта на височина 3000-4000 метра и без никакво прицелване хвърляли бомбите при свръхзвукова скорост. Старата виетнамска зенитна артилерия не им причинявала голяма вреда, а малобройните и бавни МиГ-17 нямали сили да им попречат в тези във висша степен нагли нападения.
Но всичко се променило през юли 1965 година. В Северен Виетнам започнали да се разполагат два дивизиона ПВО, снабдени със съветските мобилни зенитно-ракетни комплекси С-75 “Двина”. Комплексите били обслужвани от съветски войници и офицери. На 24 юли е първото бойно кръщение на ЗРК във Виетнам.
В 14.00 часа на екраните на радарите били открити две големи цели. Това се оказали четири “Фантома”. В 14.25 ч. старши лейтенант Контантинов натиснал копчето “Пуск”. Първата ракета свалила самолет, втората също попаднала в него, но той вече падал. Вторият дивизион свалил още два “Фантома”. Само един американец успял да се спаси.
Скоро управлението на ЗРК било предадено на виетнамците, които били обучени от съветските военни специалисти в полковите учебни центрове и на бойните позиции на принципа “прави това, което правя аз”. След кратък период на обучение виетнамските военни придобили достатъчно навици и ролята на съветските специалисти била само да ги консултират от мястото на бойните действия и да обучават новите виетнамски военни.
Стратегическа и тактическа война
Загубите на американците рязко нараснали. Ако за първата половина на 1965 година били свалени 400 самолета, то само за първия месец от началото на работата от С-75 били свалени 200. ЗРК имал феноменална ефективност – за един свален самолет се използвали средно 1.5 ракети.
Във връзка с това американците променили тактиката си. Бомбардировачите започнали да хвърлят бомби на малка височина. На първо време резултатите били добри, защото долната граница на поражение на ракетите от ЗРК “Двина” била в рамките на 3 километра.
В този период рязко се понижила ефективността на стрелбата на С-75. За един свален самолет били нужни 9-10 ракети.
Но в резултат на редица последователни модернизации на комплексите били завишени техните бойни възможности. Била занижена до 500 метра ниската граница на зоната на поражението им. Коригирана била и тактиката в тяхното използване. Започнали да използват “лъжливи изстрелвания” на ракети. Пилотът, виждайки “атака”, каквато всъщност нямало, бил принуждаван да извърши маневра, за да избегне “ракетата”, което влошавало позицията му в боя. Всички тези мероприятия способствали за следните резултати: за всеки свален самолет вече били нужни 4-5 ракети.
ЗРК работили в тясна връзка със зенитната артилерия (ЗА), която ползвала данни от ПВО. ЗРК и ЗА заедно покривали целия диапазон във височина и далечина. ЗА била снабдена с оръдия с калибър 30-, 37-, 57-, 86-, 100- мм.
Зенитната артилерия унищожила повече самолети от ЗРК. Но имало няколко типа самолети, с които можели да се справят само ракетите. С-75 нанесли грамадни загуби на американската стратегическа авиация, унищожавайки от 32 до 54 супертежките В-52.
Американските пилоти, които за първи път се натъкнали във Виетнам със съветските ЗРК, първоначално бягали панически. Имало множество случаи, в които летците, откривайки визуално пуска на ракета, напускали напълно изправните си самолети.
Сблъсквайки се с мощната ПВО на противника, опираща се на ЗРК, а също и с появата в небето над Виетнам на най-новите МиГ-21, американците в края на 60-те години свили въздушните си нападения.
Загубите на ВВС на САЩ били катастрофални.
За годините на войната във Виетнам ВВС и ВМС на САЩ изгубили 3374 самолета. Унищожени били повече от 300 самолета на Южен Виетнам също.
Авиацията на Северен Виетнам загубила около 150 самолета МиГ – както съветско, така и китайско производство.
Статистиката е следната:
- изтребителната авиация свалила 305 американски самолета (9%)
- ЗРК – 1046 (31%)
- зенитната артилерия – 2024 (60 %)
- За времето на войната СССР доставил на Виетнам 95 ЗРК С-75 в различни модификации и 7658 ракети към тях.
- За всеки свален самолет отивали 6.5 ракети. Отчитайки факта, че бойните пускове на ракети били 3228 на брой, то този показател доказва следното – за всеки свален американски самолет били похарчени 3.1 съветски ракети.
Петя Паликрушева