Преди да започнем да се паникьосваме е важно да осъзнаем, може ли Москва когато и да е да поиска да направи дадено действие, но също да вземем под внимание всички мерки, с които Западът може да отговори на подобен развой на събитията, освен използването на военната сила. Защото освен използването на танкове и изтребители съществуват и много други пътища да се спечели една война.
В действителност Русия не само няма никакви планове да завзема балтийските държави, но дори да направи това, САЩ и НАТО имат достатъчно средства, за да я накажат. Работата е в това, че независимо от всички разговори за използваните от Русия «асиметрични» методи или «хибридна война», с които се назовават военни действия, извършени главно с помощта на различни коварни и нестандартни подходи, от информационната и електронната война до политическите манипулации, истината се състои в това, че ако някой действително има превъзходство в областта на «хибридната» война, то това е именно Западът.
Докладът «RAND corporation»: Русия завзема страните от Балтика
Настоящите дебати по темата получиха мощен импулс в началото на годината след доклада на «RAND corporation», който се основава на резултатите от редица т.нар. «военни игри», чиято цел е да се оцени «формата и възможните резултати от нахлуването на Русия в балтийските страни в близкото бъдеще. Авторите на доклада стигат до извода, че «в настоящата обстановка НАТО не е в състояние ефективно да защити територията на най-уязвимите членове на алианса», особено страните от Балтика, които, както те твърдят, Русия може да завземе за по-малко от 60 часа.
Възникват сериозни въпроси по повод цифрата и хипотезите от споменатото изследване, както и не на последно място предположения за това, че руснаците могат да проведат операцията така неочаквано, че да поставят НАТО в шах и мат. На основание това, че те завзеха Крим без каквато и да е съпротива и бомбардираха сирийските въстаници, които не притежаваха сериозни средства за ПВО, не следва да се преувеличават възможностите на Русия, а и каквото и да е нахлуване не може да се скрие от погледа на Запада, дори под прикритието на «военни маневри». Това би могло да сработва преди две и половина години, но след Крим Западът постоянно е нащрек.
Освен това, в изследването не се отделя внимание на важния въпрос: намеренията.
С други думи, има ли Русия въобще подобно желание — да завземе Балтика?
Завземането на страните от Балтика няма да донесе на Путин нищо друго, освен гравоболие
Владимир Путин, разбира се, води агресивна кампания по завръщането на Русия на предишните й международни позиции и по отношение подриване плановете на Запада той да бъде наказан за поведението му в Крим и Украйна. Но, Путин съвсем не е лунатик или полулуд империалист, който се стреми на всяка цена да възстанови бившия Съветски съюз.
Вероятно Русия наистина може да завземе страните от Балтика, но това би донесло на Путин само враждебното отношение на Запада, би разтревожило другите съседи, населени с възмутени местни жители, имащи между другото в своята история партизански войни срещу московчаните-завоеватели.
Но главното е, в името на какво може да направи Путин това?
В Балтика няма никакви ресурси, които Русия би могла да използва реално. Настоящите ресурси на тези страни са хората, а те едва ли с ентусиазъм биха работили за новите си стопани. По такъв начин не може да се разбие НАТО, това би донесло само противоположния ефект, би обединило и галванизирало алианса, което би означавало опасна непоследователност от страна на Москва.
Западът има достатъчно начини да застави Русия да плати скъпо за завземането на страните от Балтика
Дори ако Русия, независимо от всичко, завземе страните от Балтика, Западът има множество начини да я накаже, без да прибягва до пълномащабна военна конфронтация.
Преди всичко — това са финансовите мерки. Ако Русия разчита на танкове, Западът може да отговори с помощта на банки.
Нахлуването в страните от Балтика би било достатъчно основание за пускане в действие на член V от устава на НАТО, който разглежда нападението над която и да е страна от алианса като нападение над целия алианс. С други думи, всички страни от НАТО биха се оказали в състояние на война с Русия. Те биха могли не само да замразят всички активи, принадлежащи на Русия, но биха имали правото и са длъжни да приложат същите мерки към руските компании и личното имущество на тези руснаци, които биха счели за тясно свързани с държавата.
Олигарсите и чиновниците с голям ентусиазъм биха се възползвали от финансовата откритост на Запада и неговия принцип за върховенство на закона, за да изтеглят от Кремъл своите гигантски и нечестно натрупани печалби.
Те биха могли да се окажат в уязвимо положение, което вероятно би довело до недоволство и разкол в елита, значително по-заинтересован за своите клептократични амбиции, отколкото от историческата мисия на Путин.
Западът не само би могъл напълно да затвори пазарите си за Русия и да забрани експорта, той може също да се възползва от политически и икономически лостове, за да изолира Русия от своите търговски партньори. Русия внася почти 40 % от потребяваните хранителни продукти…
Западът може да изтласка Русия от световната система за междубанкови финансови телекомуникации SWIFT. Такава стъпка сериозно би ограничила възможностите на руските банки за извличане на печалба и за участие в икономическата дейност. Макар това и да не е «ядрен избор», както считат някои, отчасти защото последствията са твърде еднакви, подобна стъпка би се превърнала в крайно болезнен удар по руската икономика…
В дискусиите на тема сигурност в Русия доминира гледната точка за уязвимостта на страната пред по-силния, богат, многоброен и високоразвит Запад. До момента ние не си позволяваме да осъзнаем собствената си сила.
Най-големият риск за Запада не е в неговата реална слабост, а в това, че той изглежда безволев, както в очите на собствените си граждани, така и в очите на Москва.
Автор: Марк Хелеоти — професор по международна политика в Университета в Ню Йорк, експерт в Европейския съвет по международни отношения
Превод и редакция: Петя Паликрушева