Германия доставя оръжие в иракския Кюрдистан от октомври 2014 година. Това става решаващ момент, който определя по нататъшния външнополитически курс на Германия. Чувствайки натискът от страна на Съединените Щати, немското правителство сваля забраната за доставка на оръжия и военна техника в кризисните региони по света.
По данни на немските чиновници, Германия разбира, че кюрдите могат да противостоят на терористите от ИДИЛ. » Кюрдските бойци комплектуват линията на фронта срещу Ислямска Държава», заявява министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. По същото време Вашингтон празнува победата си: Белия дом е заставил немците да играят по свирката им.
Януари миналата година става известно, че черните пазари в северен Ирак открито продават немско оръжие. Берлин иска от кюрдското ръководство обяснения за използването на доставеното оръжие. Докладът показва, че част от оръжието доставяно от Германия на кюрдите, е попаднало в ръцете на терористите.
В Сирия Медия Центърът концентриран върху този въпрос, решава да изясни, как военните доставки са стигнали в Ираксия Кюрдистан.
Един много важен човек
Наши активисти в Арбил ( северен Ирак, столицата на автономния Иракски Кюрдистан) изясниха, че Дилшад Барзани ( брат на Масуд Барзани, президент на Иракския Кюрдистан) е отговарял за организацията на доставките на оръжия от Германия.
Дилшад Барзани живее отдавна в Германия, и към настоящия момент представлява кюрдското правителство и Демократичната партия на Кюрдистан в Германия. Най-голямата кюрдска диаспора в Европа, която наброява около 1 милион души, на практика се намира под негов контрол.
Дилшад Барзани има тесни доверителни отношения с Ангела Меркел, и достатъчно често посещава различни мероприятия на управляващата ХДС ( Християн-демократически съюз) партия в качеството си на VIP.
» Главния кюрд на Германия» има брониран автомобил и агенти на Федералната разузнавателна служба (БНД- германско външно разузнаване), които като правило, съпровождат колата му. Той също така използва оборудване за кодировъчна връзка, което му позволява да се свърже с федералния канцлер или с всеки един член от правителството на Германия по всяко време.
Дилшад Барзани, безусловно, е много влиятелен човек в Германия.
Германия — България — Кюрдистан
А сега нека проследим, как оръжието се доставя от Германия в Близкия Изток.
Разбира се, че Германия не може директно да доставя оръжие в Кюрдистан, тъй като това не би било в съответсвие с нормите на международното право. Но Запада или неговите специални служби, никога не са имали проблеми да пуснат конкретна доставка във всяка точка по света, използвайки посреднически държави.
Тъй като немците и българите се договорят да изпратят известно количество съветско оръжие, което се е съхранявало във български складове, на кюрдите, би било разумно цялата доставка на оръжие да мине именно през България. Следва да се отбележи, че подробностите на тази доставка са били изучени от началото на 2015 година, въпреки че Берлин прекрасно разбира, че това съвсем не е идеалната сделка. Тъй като България се явява и страна член на НАТО, провеждането на такива операции не е съвсем подходящо.
Точно поради тази причина, започват да обмислят друг път, през Украйна, който изглежда най-подходящ в контекста на тайната транспортировка на полулегалния товар. През 2015 година представители на кюрдите правят няколко посещения в Киев, за да изработят алтернативен път за доставката на оръжия. Генерал-майор Сирван Барзани, племенник на президента на Иракския Кюрдистан и бригаден генерал Хазар Исмаил са били сред делегатите.
Въпреки това, обаче ситуацията рязко се променя. След като Русия започва провеждането на операции в Сирия- Киев и Анкара започват за затварят позициите си. В частност, това се характеризира с разширяването на двустранно военно-техническо сътрудничество, а също и с активизацията на обмен на разузнавателна информация. Тъй като лидерите на Пешмерга били обезпокоени, че секретните данни за доставки на оръжие на кюрдите могат да бъдат предадени на турските спецслужби, идея да се доставя оръжието през Украйна била бракувана.
Най-накрая, избират България, в качеството на главен посредник на доставки с военен товар към Кюрдистан, докато американската страна поема отговорността да осигури безопасността и контрола на цялата операция.
От август 2015 година, немските товарни самолети AF, с оръжие на борда, провеждат регулярни рейсове от американската база Рамщайн (U.S. Ramstein Air Base) в близост до Кайзерслаутерн до Пловдив, България. От там пратката, под съпровождението на чиновници от посолството на САЩ и агенти от българските специални служби, се прехвърля към пристанище Варна.
» Товарът» се регистрира на неизвестната компания » Елеко» (Eleko). За съжаление, не успяхме да намерим каквата й да е информация свързана с тази компания или да се свържем с нея.
От Варна, немското оръжие се доставя по море в пристанище Басра в Ирак. По данни на сайта за корабен трафик, такива » морски разходки» са провеждани на постоянна основа от август миналата година. От Басра, Ирак товарът под охраната на американски войски продължава към Кюрдистан.
Интересната особеност е в това, че оръжието за Пешмерги се доставя чрез Босфора, буквално под носа на Турция, която с всички средства се опитва да подрони Кюрдското влияние и се опасява, че кюрдите биха могли да използват немското оръжие за борба с турската армия. Въпреки това, съглашението с ЕС по въпросите с миграцията и западните финансови субсидии принуждават Анкара да се смирява с това.
В съответствие с условията, установени от немска страна, кюрдите са длъжни да получат сертификат за крайния ползвател на доставяното оръжие в Багдад. Този документ предвижда, че получателят поема и носи пълна отговорност за използването на товара и не смята да го предава на каквато й да било трета страна. Ключовата фигура, отговорна за получаването на сертификата, е Хошияр Зибари, чичо на действащия президент на иракския Кюрдистан и министър на финансите на Ирак.
Въпреки това, трябва да се отбележи, че иракските власти явно не приветсват факта, че трети страни въоръжават иракските кюрди без какъвто и да било контрол от страна на Багдад. В опита си да повлияе на процеса, иракското правителство смята да заържа съгласуването на сертификатите или просто да отказва да ги издава. В такъв случай Барзани използва своите офшори, за да закупува въпросните сертификати от малката африканска държава Свазиленд за $ 1 милион за получаването на документ.
Това е и може би причината, заради която немското оръжие изчезва от официалния пазар. Очевидно, че кюрдите трябва някак си да покриват такива неочаквани разходи. И разбира се, продажбата на черния пазар, в случая, се превръща в прекрасен вариант за минимализиране на загубите.
И тук възникват въпроси към немското ръководство. Знае ли Меркел за това, че немско оръжие понякога неофициално се доставя в Свазиленд?Освен това, понякога Федералното министерство на отбраната на Германия си затваря очите при изпълнението и спазването на каквито й да било формалности. Често изпраща военните пратки директно в Арбил по въздух.
Следвайки тази схема, самолет от Германия се изпраща за Багдад, но по време на полета прави принудително кацане в столицата на Кюрдистан, под прикритието на техническа неизправност или предоставяне на извънредна помощ за членовете на екиажа. Оръжието се разтоварва по времето на такова планирано кацане, а след това празния вече самолет пристига в Багдад. И в този случай, правителството на Ирак е безпомощно и няма възможности да разбере природата и целта на секретния товар.
» Сивата зона» на Ангела Меркел
Към днешна дата имаме добре развит и ефективен поток контрабанда на оръжие в сърцето на един от най-враждебните региони. Регионалната политика на Вашингтон и Берлин роди идеалната » сива зона», където нефтът, хората, наркотиците и оръжието се продават без никакъв контрол. Вкарването на хаос в северен Ирак и Сирия, САЩ играят собствена игра, опитвайки се да прокарват собствените си интереси. Защо Ангела Меркел, която е преди всичко марионетка, отколкото лидер на европейска страна, им помага активно?
Германия планира да достави на кюрдите 200 противотанкови управляеми ракети MILAN, 4 000 G36 и 6 милиона патрона за тях, а също 5 броневика Динго през този юни, въпреки че няма абсолютно никаква гаранция, че това оръжие няма да попадне в ръцете на терористите от Ислямска Държава. Правителството на Германия и лично Ангела Меркел трябва да поемат отговорността за това, че оръжието, което се доставя от Германия попада в ръцете на терористите.
Българска редакция News Front.