В тревожното и обезверено време, в което живеем, когато изглежда, че злото, омразата и враждата надделяват над доброто, мира и любовта, има едно животопроменящо събитие.
Нашето Възкресение.
Нашият Великден.
Какво означава за православните християни празникът, определян като най-светъл и най-чакан?
Защо Великден, а не Рождество, изпълва душата ни с надежда и вяра?
Всеки път, когато си задавам този въпрос, се сещам за малка съсухрена женица, която отваряше също толкова малка черквичка.
Преминала през неволите и грижите, сполетели и нас днес, обичаше да казва, че трябва да разглеждаме нещата откъм техния край.
Точно това е Великден.
Накрая любовта побеждава омразата, истината — лъжата, животът — смъртта.
Иначе всичко би било безсмислено.
Исус Христос е възкръснал, ние как ще възкръснем днес?
Как да се изправим, като са ни превили на три.
Как да вдигнем глава, като ни принуждават да я свеждаме.
Как да погледнем с любов и смирение на света около нас, като той ни мрази, хули, осмива и рита.
Как да бъдем разумни и вдъхновяващи, когато безумията и пошлостта, простотията и вулгарността газят навред.
Отговорът на тези терзания може да осветли душите ни.
За това иде реч, а не за библейските писания.
Смисълът на Великден днес не е в празничната трапеза, в червените яйца и златните зайчета, в лъскавите дрехи и парадиращото блъскане в черквите.
В духовното съпреживяване е.
Ако има как да отразим Възкресението Христово в нашия живот, ще възкръснем. Ще се изправим.
Възкресение означава надежда.
Нашето възкресение е история на нашите надежди — излъгани, отчаяни и лекомислени, изтерзани и замрели.
И все пак надежди.
И вяра.
В собствените ни сили.
И в крайния резултат.
Че доброто побеждава злото, че истината оборва лъжата.
И че животът надделява над смъртта.
Ина Михайлова