Балтийско море се превърна в зона на напрежение между Русия, САЩ и техните съюзници от НАТО — това е изводът от тематичния обзор на Атлантическия съвет «Морската структура на региона Балтийско море» под авторството на Магнус Норденман и Франклин Крамер.
Специално се подчертава инцидентът с есминеца «Доналд Кук», над който прелетяха руските Су-24 по време на ученията над Балтийско море. Според авторите на обзора, това е едва последният случай в поредицата от опасни «близости» между Русия и Запада по море и по въздух над Балтика за последните две години, пише порталът USNI News.
Аналитиците посочват, че Русия вкарва отбранителна система над Калининград, в основата на която е комплекса С-400 и ракетите «Искандер».
Системата ще превърне операциите на САЩ и НАТО в региона в опасни в условията на криза или във военно време. Освен това, се отбелязва в обзора на Атлантическия съвет, Русия може бързо да премести своя мобилен противокорабен ракетен комплекс «Бастион» в Калининград, което също ще заплашва САЩ и неговите съюзници при операциите по море.
Малкият размер на региона също означава, считат авторите, че руските системи покриват цялото пространство над Балтийско море и дори излизат от неговите предели. И макар руският Балтийски флот да не е много голям, неговите кораби могат да създадат сериозни проблеми на НАТО.
Аналитиците наричат ситуацията «не безнадеждна» за НАТО: числеността на групировката на ВМС на страните от Запада в региона на този етап е незначителна, но в съвкупност те представляват определена сила.
Германия има 15 кораба и пет подводници, Полша провежда модернизацията на ВМС, Швеция има неголям, но един от най-добрия в света подводен флот.
В обзора се отбелязва, че страните в региона имат значителни военно-въздушни сили — над 400 съвременни бойни самолети.
Недостатък е липсата на единен подход при формиране на съвкупна мощ на флотилията на НАТО.
Атлантическият съвет предлага в обзора да се използва за целта т.нар «рамков подход», при който една страна поема ролята на водеща в развитието на морските сили, планирането и командния контрол в региона.
Прогнозира се, че Балтийско море още дълго ще остане точка на напрежение.
В същото време отделните страни от НАТО също строят предположенията си, как ще се развие евентуалният сблъсък с Русия. Например, литовските силоваци през март представиха отчет, в който изразиха предположенията си, че ключовото преимущество на Русия в случай на военен сблъсък със силите на НАТО в региона ще бъде по-бързото прехвърляне на войската.
Министърът на отбраната на Полша Антоний Мачеревич също издига своята версия за възможния сценарий в резултат на руската агресия.
Според него, армиите на Русия и Белорусия уж ще успеят да отрежат Прибалтика. Става дума за 70-километровия отрязък на полско-литовската граница между руската Калининградска област и Белорусия.
Но специалистите отбелязват, че ако Русия наистина е искала да нанесе удар по това направление, числеността на дислоцираните в Калининград войски би била съвсем друга.
През февруари американският център за стратегически изследвания RAND Corporation заедно с военните от САЩ направиха прогноза, в която се твърдеше, че ако Русия нападне страните от Балтика, нейната войска ще успее да разгроми силите на НАТО за три дена.
Петя Паликрушева