War on the Rocks: В какво Русия превъзхожда НАТО

Американският портал War on the Rocks сравни въоръжените сили на Русия и НАТО, моделирайки хипотетичен военен конфликт, от който направи изводи за превъзходството на руската страна по редица признаци.

 

Авторите на статията, аналитици от изследователския център Rand Corporation Дейвид Шлапак и Майкъл Джонсън, ръководейки се от резултатите от почти 2-годишния анализ и широкомащабните военни игри, стигнаха до извода, че Русия превъзхожда САЩ и техните съюзници не само във въоръжението, но и в числеността.

 

Шлапак и Джонсън се базират на неотдавнашното изявление на началник щаба на американските Сухопътни сили Марк Мили, който по време на речта си пред сенатската комисия по въоръжените сили призна, че Русия превъзхожда САЩ по далекобойността и числеността на въоръженията.

 

«Точни ли са тези данни? За съжаление, да», — констатират американските експерти.

 

За да докажат изводите си те са моделирали хипотетична ситуация, в която Русия уж напада балтийските страни. По-рано тази година аналитичният център, чийто сътрудници са Шлапак и Джонсън, вече разглежда подобен сценарий.

 

Тогава Rand Corporation направи изводите си, че Русия би могла да разбие силите на НАТО в Прибалтика за 3 дена.

 

Този път аналитиците също стигат до подобни изводи.

 

Те са убедени, че руските въоръжени сили са способни «за 10 дена» да разположат 27 батальона в пълна бойна готовност.

 

При това руската войска ще бъде снабдена с бронирана техника — танкове, БМП и т.н. НАТО може да им противодейства само със слабозащитени сили.

 

Русия има първоначално преимущество пред НАТО по брой танкове, съотношението е 7:1., по брой БМП — 5:1, ударни въртолети — 5 : 1, артилерия — 4:1, далекобойна реактивна артилерия — 16:1, системи за ПВО с близко действие — 24:1, брой системи за ПВО с далечно действие — в съотношение 17:1.

 

 

Броят не е единственият проблем, подчертават аналитиците по-нататък.

 

Работата е в това, че руските оръдия бият значително по-далече от американските.

 

Американската артилерия, с която е въоръжено НАТО може да поразява целите на разстояние от 14 до 24 километра (стандартни снаряди), докато най-обикновената руска самоходна гаубица улучва целите си на 29 километра. А в боя това е съществена разлика, отбелязват аналитиците.

 

Освен това, в Европа, според тях, понастоящем няма американски реактивни системи за залпов огън, но дори да има, техните ракети удрят на разстояние 40-70 километра. Русия има ракетни артилерийски системи, които стрелят до 90 километра, пишат авторите.

 

Що се отнася до превъзходството по мощност на въоръжените сили, то тук, според авторите, ситуацията е по-малко очевидна, но не е по-благоприятна за САЩ, отколкото е прието да се мисли.

 

В някои области, например по отношение на системите за активна защита от противотанкови управляеми ракети, Русия превъзхожда западните аналози.

 

Излиза, че при хипотетичен конфликт с НАТО Русия би превъзхождала алианса по броя на войската, по далекобойността на оръжието и неговата мощност, но с това проблемите на САЩ и техните съюзници не свършват, пишат аналитиците по-нататък. Има още редица фактори, които усложняват ситуацията за алианса. 

В частност, НАТО и съюзинице не биха могли достатъчно бързо да реагират на ситуацията и да компенсират всички гореспоменати недостатъци. Проблемите са и в инфраструктурата като цяло — логистика, възможностите на командването и други сфери.
«Не е достатъчно да се разположат бригадите. Ако нямаш какъвто и да е план, без адекватна логистика, без мощно командване и контрол НАТО ще губи пред по-грамотния противник», — правят изводите си аналитиците.
Освен това, Шлапак и Джонсън обръщат внимание и върху ограничените възможности на САЩ по отношение на авиацията. Русия притежава, според тях, най-мощният арсенал ракети клас «земя-въздух» в света.
Аналитиците правят извода на база гореспоменатото:
«НАТО в настоящия му вид ще изгуби пред Русия по численост на войската, по далекобойност и мощност на въоръжението, алиансът страда и от редица комплексни проблеми, които превръщат ситуацията в още по-лоша».
Превод и редакция: Петя Паликрушева