Настоящата политическа система е дискредитирана, казват хилядите привърженици на френското движение «Будни нощем»

Той обитава паралелен свят на илюзии, в който всичко е розово.

Там се живее сигурно и спокойно. Той не обича действителността. Тя е страшна и му е трудно да решава нейните проблеми, а и не му е нужно. Той е ояден с власт и тотално дискредитиран.

Той е политическият елит, на когото проблемите на обикновените хора са му чужди. Важно му е те да са в неговите ръце, омайва ги със сладки приказки за светли бъднини и хоп — щом си подсигури политическото и управленско бъдеще, бързо-бързо забравя за всякакви обещания и високи стремежи.

Важно е да има власт, а с нея идват и парите. Всичко е окей.

Те са единият свръхбогат процент, който притежава повече от останалите 99% от човечеството. Парите, освен добър живот, им осигуряват и влияние. Влияние, на което лесно се поддава гореспоменатият политически елит, защото иска власт и пари. Кръгът се затваря — двата вида са си взаимоизгодни. И доволни.

Има и други. Това са обикновените хора, които нямат нито власт, нито сметки в офшорки. Те са от страната на неравните. Ходят на работа (ако имат този късмет), плащат данъци, в много случаи трудно осигуряват насъщния, да не говорим за други материални придобивки. Борят се всеки ден за своето съществуване. Те са потъпкани от онези два вида — политици и олигарси.

Това положение обаче не ги устройва и те се бунтуват срещу него.

Обявяват се срещу смазващото ги статукво, стремят се към изграждането на по-справедливо общество, настояват за преустройство на настоящата политическа система, в която демокрацията е променила из основи смисъла си. Искат да си я върнат в свои ръце, да имат думата при управлението на живота си.

Те са борбени и не са никак малко в различни краища на света. Те са будните и инициативни граждани, на които им е дошло до гуша да се примиряват безропотно.

От 31 март Площадът на Републиката във френската столица Париж се е превърнал в арена именно на тези настроения за промяна. Този площад има емоционален заряд. Той стои като отворена рана в сърцето на Франция месеци след кървавите атентати от 13 ноември м.г. Именно там всяка вечер се събират млади и стари, за да водят дискусии по въпросите на деня.

Трудовата реформа, правата на жените, унищожаването на околната среда, увеличаването на наемите, хомофобията и нарастващата ислямофобия — диапазонът е голям.

Стартирало като протест срещу планираните от френското правителство трудови реформи, движението Nuit Debout («Будни нощем»), създадено от режисьора Франсоа Рюфин, набира все повече съмишленици, хора, които на висок глас питат «Демокрация, къде си?» и искат да променят статуквото.

Повечето от тях са с леви идеи и подчертан интерес към социални проблеми.

Играта свърши — народът се събужда!, За една обща мечта! — това са част от лозунгите на «Будните».

«Ние отказваме да приемем тази шокова терапия — все повече съкращения, неприемливи условия на труд, увеличаващи се неравенства, укрепване на частните интереси», гласи част от манифеста на движението, прочетен на 31 март на Площада на Републиката.

 

«Оживените дебати показват, че нашето недоволство не е насочено само срещу трудовите реформи, то ще стане глобално — ние подлагаме на преоценка и поставяме под съмнение настоящата социална и политическа система, която е в състояние на дълбока криза… Това движение не се зароди в Париж и няма да умре в Париж. От Арабската пролет до испанското движение 15М, от площад «Тахрир» в Кайро до парк «Гези» в Истанбул, Площадът на Републиката и много други подобни събирания в различни части на Франция са израз на същия гняв, същите надежди и убеждения — необходимо е да се създаде едно ново общество, в което демокрацията, достойнството и свободата не са само празни думи», твърдят «Будните».

 

Те нямат лидери и говорители.

Обсъжданията по различни злободневни въпроси протичат в тематични комисии. Всеки от присъстващите има право да говори, но точно определено време, така че да няма доминиращи, да са равни всички.

Чрез добър уебсайт, ефикасна и професионална комуникация в социалните мрежи и собствено радио «Будните» комуникират с привържениците си. Самоорганизират се, носят си храна, тенти, палатки. Често пъти биват разпръсквани от полицията. Въпреки постоянния полицейски натиск те не отказват.

Движението, разпространило се вече в повече от 50 френски града, предизвика сериозен политически ефект. Като се има предвид растящия брой на последователите, «Будните нощем» са ясен знак, че нещо се случва, че това е феномен, имащ потенциала да разклати из основи настоящата политическа система.

Като реквием за френския президент Франсоа Оланд британски медии определиха движението, родено година преди президентските избори във Франция.

През 2011 и 2012 г., когато възникваха движения като «Възмутените» в Испания, французите се радваха на избора на президент социалист като избавление от станалия силно непопулярен Никола Саркози.

Днес обаче самият Оланд бележи рекорден спад на рейтинга и според някои проучвания четирима от пет френски избиратели не го искат в Елисейския дворец за още един мандат.

«Будни нощем» е израз на тежкото разочарование на левите избиратели от управляващите социалисти.

Френското правителство търси начини как да потуши ентусиазма на «Будните».

Неотдавна се справи успешно със студентските протести, като обеща 500 млн. евро субсидии за обучение и наемане на млади и неквалифицирани служители. С обещания за 2 млрд. евро бе туширано и недоволството в държавния сектор, заплатите в който бяха замразени като част от антикризисната политика на строги икономии.

«Будните» обаче се превръщат в основно главоболие за социалистическото правителство, тъй като нямат толкова конкретни искания и с тях Оланд трудно би се справил. В отчаян опит да спаси положението френското правителство предложи на демонстрантите легализиране на марихуаната!

С насмешка «Будните» приеха офертата на министъра на младежта.

Те се стремят към нещо повече, не искат общество, изградено единствено и само на принципа на финансовите печалби.

«Будни нощем» напомня на големите социални движения във Франция от 60-те години на миналия век.

И те избраха емблематичния революционен слоган от 1968 г. — «Силата на въображението».

Британският вестник «Гардиън» прави сравнение между двата периода на социални вълнения. Преди половин век революционно настроените студенти дойдоха във времето на 30-те славни следвоенни години на икономически растеж. Те искаха да разчупят консервативното общество, демонстрираха срещу авторитарните власти и схеми на възпитание, срещу империализма и особено срещу войната във Виетнам. Тези от 2016 г. са децата на дълъг период на висока безработица, икономически застой и най-важното, на разочарование от начина, по който работи представителната демокрация.

Много от «Будните» никога не са гласували или вече не биха дали вота си за никого, защото всички са дискредитирани. Политиците по никакъв начин не представляват стремежите и нуждите на хората.

Редица анализатори определят бунтуващите се като «разглезени богати деца», които фантазират за невъзможни неща. Критиците питат защо на площада в Париж не идват хора от предградията — социално слаби, имигранти, мюсюлмани. Всъщност на нощните събирания присъстват хора от различни прослойки на обществото. Определяното като младежко движение печели съмишленици и сред хората на средна възраст, които също отделят от времето си за почивка, за да отидат в центъра на Париж и да заявят високо своето недоволство от системата. Често се спори на събиранията, но нали в спора се ражда истината.

Всички са обединени от една идея — изграждането на по-справедливо общество.

Ели е на 20 години, студент от Белгия.

«Никога преди не съм се чувствал толкова ангажиран в упражняването на демокрация. Посетих за първи път будната нощ в Брюксел на 6 април или 37 март (символичният календар на движението отброява последователно дните след старта на 31 март — б.а.). Отидох, защото почувствах, че най-накрая моят глас може да бъде чут и нещо значимо за обикновените хора може да бъде постигнато», заявява Ели пред в. «Гардиън».

«Подобно на «Окупирай Уолстрийт» в САЩ и «Движението на възмутените» в Испания (от което се роди партията «Подемос», която на последните парламентарни избори бе трета политическа сила и има вероятност да участва в новото правителство, преговорите за което се точат вече месеци — б.а.), ние сме част от една непрекъсната вълна на мобилизация, която се стреми да създаде един по-добър свят», казва 27-годишният екоактивист Сам от Париж. Той пояснява, че за 28 април е предвидена обща стачка, а на 3 май френското правителство трябва да обсъжда трудовата реформа.

26-годишният учител Ларнел, който е родом от САЩ, посещава будните нощи, защото е преживял несигурността на работниците в Америка и не иска същото да се случва и във Франция. Парижанинът Лиам, който е на 34 г., пък заявява, цитиран от «Гардиън», че движението настоява за действия, които «нашите лидери не предприемат». «Затова е нужно да се събираме, да изградим своята визия за по-справедлив свят. Това е само началото», убеден е Лиам.

Сайтът ru.rfi.fr интервюира 49-годишния художник Франс, който обяснява, че ходи на площада, за да покаже, че не само младите хора имат стремежа за промяна и могат да го въплътят в конкретни действия.

«Ние нямаме абсолютно никакво правителство», категоричен е Франс, който изразява убеденост, че движението ще се разпространи и извън Франция и ще се превърне в средство за възстановяване на контрола на обществото над властта.

 

Според 30-годишния Никола демонстрациите са един вид възраждане на демокрацията.

 

 «Аз оставам оптимист и се надявам, че по-младото поколение, което присъства тук, ще създаде нова система, която ще се фокусира върху традиционните политици и синдикатите, но може би ще е форма на реална демокрация, която дава възможност на гражданите да определят собственото си бъдеще», заявява Филип. 60-годишният Марсел, който е доктор на науките, родом от Сенегал, преживял доста трудности заради различния цвят на кожата си, е последовател на «Будните» заради децата си. Защото иска по-добро бъдеще за тях.

 

26-годишният Ришар от Лион, цитиран от «Гардиън», изпитва нотка на разочарование от липсата на идеи за конкретни насоки за промяна на настоящата система. След посещението си на две будни демонстрации той твърди, че «на тях само се оплакват нещата, без да се предлага конкретна алтернатива».

Дали инициативата е утопия?

Дали няма да се подчини, както нерядко се случва, на традиционните политически сили?

Анализатори предвиждат превръщането й в политическа сила, която ще се яви на избори и ще получи законодателно представителство. Времето ще покаже.

Но едно е ясно днес и това е съобщението, че френската политическа система е безнадеждно отчуждена от обикновените хора, на които би следвало да служи.

И дори след време ентусиазмът да помръкне и Площадът на Републиката да бъде опразнен, това няма да означава край на неприятностите за дискредитирания политически елит.

Дори и да не доведе до конкретни промени, движението «Будни нощем» ще остави траен отпечатък в съзнанието на хората.

Отпечатък за будните, тези, които вече не издържат да се съобразяват с добре поддържаното статукво, угодно на един отбран елит.

Кристиела Симеонова