Bloomberg: Меркел с нови маневри

Ангела Меркел успя да сключи сделка с Турция, но с това трудностите пред канцлера на Германия само започват, пише Арне Делфс за агенция Bloomberg.

 

Най-голямата от времето на Втората световна война миграционна криза принуди Меркел да се откаже от присъщата й внимателност и да влезе в геополитиката в Близкия Изток. Една от главните теми по време на срещата на канцлера с лидерите на САЩ, Великобритания, Франция и Германия ще бъде политиката на НАТО в южните и източните граници на блока, отбелязва аналитикът.

 

Според неназован събеседник на агенцията от партията на Меркел, немските спецслужби съобщават за милион бежанци, очакващи да влязат в Европа. Това са съобщенията, които вкарват Меркел в истинска истерия.

 

Основната тенденция, движеща «реалната политика на Германия» е: на всяка цена да се намали броят на бежанците в страната.

 

«За Меркел това е въпрос на живот и смърт», — счита ръководителят на берлинския отдел на Европейския съвет по международни отношения (ECFR) Йозеф Янинг.

 

Според експерта, Германия вече ще е по-активна в Северна Африка. Призивът към Меркел е такъв:

 

«Човек трябва да бъде много внимателен, когато се занимава с това, от което обществото не разбира».

 

Например, канцлерът пострада от решението си да даде ход на делото срещу немския сатирик Ян Бьомеран. Съдебното преследване бе изискано от турския президент Реджеп Ердоган.

 

Меркел е обвинена в това, че тя е жертвала свободата на пресата в Германия, предпочитайки да успокои Ердоган, от когото зависи съдбата на сделката между Анкара и Берлин.

 

Разплатата след избора на Меркел между свободата на пресата и турския президент е жестока критика от страна на партньорите й в управляващата коалиция и международните правозащитници, а също рекордно ниския за целия трети период на управление рейтинг на самата Меркел.

 

Независимо от това Ангела Меркел продължава и се опитва да клонира сделката с Турция с други съседни на Стария Свят страни, добавя журналистът.

 

Най-силно е разтревожена Меркел от ситуацията в Либия, затова Германия се опитва да създаде в раздираната от войни страна правителство на националното единство под ръководството на Файез Сараджа, независимо от това, че фаворитът на Меркел няма нито парламентарна легитимност, нито боеспособна армия.

 

«Голям брой бежанци, пристигащи от Африка, се намират в Либия. Невъзможно е Либия да поеме върху себе си такова натоварване», — каза Меркел по време на срещата си с журналисти в понеделник.

 

 

В сферата на вниманието на канцлера е и Египет — през май един от високопоставените военни се срещна в Кайро с египетския президент Абдул-Фатах ас-Сиси.

 

Журналистът от изданието отбелязва, че бързият ход на немската дипломация в Близкия Изток е свързан с публикувания в сряда доклад на ООН.

 

В документа се подчертава, че нелегалните превозвачи напускат Егейско море и сменят маршрута, все по-често изпращат миграните от Либия в Италия, която на свой ред вече разработва план за пресичане пътя през Средиземноморието.

 

Коалицията на Меркел също оказва натиск върху Алжир, Мароко и Тунис, опитвайки се да постигне за тях статус на «страни с безопасен произход», което би облекчило процедурата за репатриране на тези бежанци, които не могат да претендират за убежище в Германия.

 

В същото време канцлерът може и да не успее да доведе тази кампания до край — през есента в Германия ще има федерални избори. Ако Меркел се кандидатира за четвърти път, съдбата на нейната «реална» политика ще зависи от избирателите, добавя Арне Делфс.

 

«Немците са свикнали да мислят за Европа с термините от времето на края на студената война- за тях Европа е «свободна, демократична и безопасна».

 

Считаше се, че Германия може да се наслаждава на тези блага и няма да й се наложи да се защитава, но ситуацията се промени: ако не се гарантира стабилност на юг и изток от границите, нестабилността сама ще пристигне в Берлин.

 

Това е и нещото, с което се сражава Германия», — твърди Даниел Хамилтън, изпълнителен директор на Центъра на трансатлантически отношения към Школата за международни изследвания «Джон Хопкинс» във Вашингтон.

Петя Паликрушева