И ПЕС, и Сергей Станишев отново правят погрешния завой, който води към глухата линия и кривата круша. Да се оставят работническите каузи в ръцете на Льо Пен, Фараж и Тръмп, е епохална глупост!
Лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев се завърна в София, за да обяви “Поход срещу неофашизма”. И освен това, за да представи Програмата за прогресивни реформи на ПЕС.
Интересът към това събитие е нула. А би трябвало да е висок, защото ПЕС е втората партия в Европейския парламент и засега само тя има някакви шансове да свали неолибералите от коня.
Но те са минимални и намаляват с всеки изминал ден.
Уви, не успях да намеря някакъв пълен текст за Похода срещу неофашизма по сайтовете. Така че впечатленията ми са от преразказите по медиите и най-вече от представянето на Иван Гарелов в “24 часа”. Що се отнася до Програмата на ПЕС, докопах се до една брошура в стил “пауърпойнт”, в която има много картинки, но явно не са разполагали с редактор.
Ако правилно съм разбрал от статията на Гарелов, под “неофашисти” Станишев и брюкселските леви разбират тези, които не харесват мултикултурализма и които не искат да приемат милионите мигранти от Азия и Африка. А и тези, които още си държат на националната държава. С други думи, около 7 милиона българи са неофашисти.
Пак трябва да обяснявам кое е ляво и кое – дясно.
Нещата са прости – лявото е това, което отговаря на интересите на наемния труд. Чуйте какво искат хората на труда и няма да сбъркате! Но ако пак си изсмучете представата за лявото от брюкселските близалки, пак ще станете излишни.
Тези, които се бунтуват срещу човешките вълни от другите континенти, са именно хората на наемния труд. Те не са неофашисти.
Те са работници. Те са вашият бивш електорат, който ви обръща гръб, уважаеми ПЕСове.
Те искат да защитят работните си места и заплатите.
И обратното – богатите предприемачи искат евтин труд и висока безработица. Толкова ли е трудно да се схване това?
Как крепостният селянин става човек на наемния труд?
През XIV век Европа е пометена от Черната смърт. Загиват между една трета и половината население. Работната ръка става толкова дефицитна, че оцелелите крепостници започват да сменят господарите си срещу по-добро заплащане. Така се ражда работническата класа, която продава труда си.
Сега става обратното – олигархията залива Европа с евтина работна ръка, създава излишък на работна сила и връща феодализма.
Оказва се, че ПЕС е на страната на неофеодализма.
Защо се орязват социалните разходи? Защото социалните системи на Стария континент просто не могат да издържат по 3–4 поколения имигранти, които никога не са работили и цял живот разчитат на помощи, дребни кражби и от време на време — джихадизъм.
И ПЕС, и Станишев отново правят погрешния завой, който води към глухата линия и кривата круша.
Да се остави тази чисто работническата кауза в ръцете на Льо Пен, Фараж и Тръмп, е епохална глупост!
Доналд Тръмп обича да се хвали:
“Аз съм милиардер със синя якичка.”
И това е точно така! Под “синя якичка” в САЩ се разбира работническата класа. Именно тя е против нелегалните имигранти, които в Съединените щати са между 11 и 20 милиона според различните версии.
Кой държи на мултикултурализма?
Европейската олигархия, която живее в заградени квартали и минава по улиците в лимузини.
Ако стане бунт, ще се скрие на яхтата. Тя не знае какво означава да живееш до мюсюлманско гето, където младежта е 90 на сто безработна.
И Станишев с неговия “Поход срещу неофашизма” май също си няма понятие.
Хората на наемния труд очевидно си искат националната държава, те много държат на нея. Те искат тя да възстанови националната промишленост, да ги защити от колониалния грабеж на глобалните компании и офшорките.
Те са против Трансатлантическото споразумение, което предава държавите в ръцете на задморски търговски съдилища.
И обратното — ПЕС и Станишев очевидно искат точно това.
В програмата на ПЕС има много хубави пожелания, но почти никаква конкретика – как точно ще се изпълнят тези насоки, когато същите хора продължават да ръководят Европа по същия начин?
Впрочем повечето пожелания ги има и в програмите на десните партии – образование, работни места, зелена икономика и т.н., все благини, на които не може да се възрази.
Спрях се на раздел 5-и, който се нарича “Да си върнем капацитета да инвестираме с честна и ефикасна фискална система”.
Покрай многото алабализми и шарените картинки, там с половин уста се препоръчват прогресивни данъци. Истината е, че и в момента почти навсякъде в Европа данъците и без това са прогресивни. Но малко смешно е под тази препоръка да се подпише другарят Станишев, който въведе у нас плоския данък без необлагаем минимум.
В програмата на ПЕС обаче липсва най-важното, основното — как да се възстанови демокрацията в Европа?
Защото в днешното управление на Евросъюза няма и помен от демокрация.
Властта е отнета от парламентите и правителствата и е предадена в ръцете на една гигантска бюрокрация, която слуша само банкерите.
Никакви леви реформи не са възможни по принцип.
Европарламентът е по-объркан и от Вавилонската кула, неслучайно сградата му не е довършена
Уж е парламент, а няма никакви законодателни функции. Лисабонският договор е толкова огромен, че никой нормален човек не може да го прочете. А само хибриден андроид може да вникне в милионите страници с все по-абсурдни инструкции, които ръководят живота ни.
Откраднатата демокрация е най-големият проблем на Европа, отнетата власт на хората.
Набедените за “неофашисти” постоянно искат демокрация.
Социалдемократите от ПЕС изобщо не се сещат, на тях тя не им липсва.
Но без демокрация всякакви добродушни леви проекти от рода на “Програма за прогресивни реформи на ПЕС” са само вятър и мъгла, не особено красива словесност.
Последният раздел на новата програма на ПЕС се нарича “Да направим възможни прогресивните реформи: едно истинско европейско социо-икономическо управление”.
Аха, рекох си – тук не може да не са се сетили за проблема с демокрацията!
Уви – тук тази дума изобщо я няма! И за референдум не се споменава.
Затова пък има потоп от канцеларски слова от рода на “координиране”, “модернизиране“, “рефокусиране”, “капацитиране”, “дисеминиране”и други подобни.
Те някак сами се сглобяват в шедьоври като този:
“За да се осигури рефокусирането на структурните реформи от тяхната орязваща разходите ориентация към реални прогресивни реформи, поощряващи социалната кохезия, ефикасното облагане и иновация, ресурна ефикасност и устойчив индустриален модел, съществено е за ЕС да развие реално социо-икономическо управление, базирано на дългосрочна стратегия за устойчив растеж.”
Казано накратко — за да е по-така, трябва да е по-така.
Звучи идиотски?
Спокойно, на английски звучи два пъти по-идиотски.
И по-нататък е още по-така.
Да напомня — това е една брошура с картинки, която би трябвало да се чете леко.
Но брюкселският бюрократ дори не се усеща, че говори и пише на клингонски.
Като прочете човек тази брошура, остава с впечатлението, че евросоциалистите са някаква чужда на човечеството извънземна раса.
Затова бих посъветвал БСП да не обръща никакво внимание на програмите, които идват от брюкселските социалдемократи.
Валери Найденов