През 2015 г. ВАТИКАНА ПРИЗНА ГЕНОЦИДА И ГО ОСЪДИ
Миналата година по време на заупокойната литургия по случай 100 годишнината от Арменския геноцид, отслужена заедно с арменския патриарх Нерсес Бедрос XIX Бутрос Тармуни в базиликата „Свети Петър“, папа Франциск каза следното:
„Миналия век нашето човешко семейство преживя три масови и безпрецедентни трагедии. Първата, която широко се приема като първия геноцид на ХХ век, порази арменския народ.“
„Арменският геноцид, това е безкрайно безумно престъпление, което е необходимо да се помни, защото там, където няма памет, злото не позволява на раната да зарасне. Да се мълчи за престъпление, означава да се позволи още повече кръв да потича от раната.“
С тези си слова папата на Римокатолическата църква Франциск разгневи Турция, но и категорично призна масовото избиване на арменци от 1915 г. за геноцид. Потвърждение, което вече са направили 22 държави в света, но Турция продължава да отрича.
Три събития в навечерието на стогодишнината предизвикаха острата реакция на Турция. Папа Франциск си навлече гнева ѝ, наричайки масовите убийства на арменци „първият геноцид на ХХ век“, нареждайки ги до престъпленията, извършени от нацизма. Турското външно министерство изрази пред посланика на Ватикана в Анкара „учудване“, че папата си позволява да изрече истината.
ИМАЛО ЛИ Е ГЕНОЦИД НАД АРМЕНЦИТЕ В ОСМАНСКИЯ СУЛТАНАТ?
Да. Когато избиеш милион и половина души заради тяхната верска и етническа принадлежност, това е геноцид, колкото и да им е мъчно на неоосманистите от Анкара.
Същите тези, които извършиха геноцида над арменците, вдъхновиха следващия геноцид на ХХ век – Холокоста!
Геноцидът започва през 1896 година при султан Абдул Хамид, който избива 300 хиляди арменци. През 1909 година са избити 50 хил.души в Адана. През периода 1915 – 1918 година от Османската империя изчезват 1,5 млн. души.
Изчезнали са цели селища, които са били на 100% населени с арменци. Това е в онази част на Западна Армения, която се намира в Анадола. Онези арменци, които са живели в близост до централната част, по морето, те не са претърпели такъв удар. От Коня, например, всички са изтребени.
САМАТА ОТОМАНСКА АРХИВА СОЧИ, ЧЕ ГЕНОЦИД Е ИМАЛО
Между 1914 година и 1926 година, когато се прави преброяване на населението в Турция, се установява, че има минус 1,5 млн. души – арменци. Тези хора ги няма и в чужбина. Тези, които се спасяват, са около 200 – 300 хил. души. Те намират пристан в България, във Франция, в Гърция и така се създават колонии. Турция отрича, защото ако трябва да признае акта на геноцида, това ще доведе до много сериозни компенсации от нея , а и моралната отговорност за смъртта на 1,5 млн. души е огромна.
ПО ВРЕМЕТО НА АТАТЮРК ОСЪЖДАТ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА ГЕНОЦИДА
От гледна точка на приемствеността, днес Република Турция е правоприемник на Османския султанат и управляващите в Акара няма какво да се сърдят, когато се говори, че турците са извършили геноцида над арменците.
Днешните управници в Турция забравят, че още през 1919 година, когато младотурците са свалени от власт, в Истанбул е организиран Военен трибунал и извършителите на геноцида са осъдени на смърт. Тези, които идват на власт в Турция признават, че над арменците е извършен геноцид. Голяма част от тези присъди не са изпълнени, защото Германия помага на извършителите да избягат.
АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, ИЗВЪРШЕН ОТ ОСМАНСКИЯ СУЛТАНАТ
Всъщност, Турция и преди Арменския геноцид е извършила такива действия.
През 60-те години на XIX век спрямо асирийците и арамейците в Сирия и през 70-те спрямо българите в Екзархията, а след това спрямо българите в Македония и Одринска Тракия от 1879 до 1913.
Да не говорим за кланетата в Леванта и Ирак…
Или Арменските кланета от 1894-1896 г., които са масови убийства, предприети в опит за задушаване на арменското национално движение в Османския султанат.
По това време броят на жертвите минава 300 000 души.
А в последствие и геноцида, който и до днес извършва спрямо кюрдите…
Така, че колкото и да се пънат неоосманистите от Анкара, то няма как да се нарече мирно съжителство изтреблението на милиони хора, защото не са ТУРЦИ, а някакви други.
БЪЛГАРИЯ ДАВА УБЕЖИЩЕ НА АРМЕНЦИТЕ
Първите арменци, които идват в България са бежанците от Арменските кланета в периода 1894-1896 година, когато 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.
След 1915 година, когато са избити 1,5 млн. души, оцелелите арменци, които са депортирани, се връщат по родните си места.
За тях Западна Армения – Родосто, Адапазар, Малгара – са техните родни места. Те се връщат с идеята, че нещата в Турция ще се променят с идването на Ататюрк и след като младотурците са свалени от власт.
Но нещата не търпят такъв развой и на практика през двадесетте години на миналия век когато започва война, арменците разбират, че ще претърпят ново варварство. Тогава те изоставят всичко и на практика България е една от малкото държави, която доброволно отваря вратите си и приема арменските бежанци.
Страната е помогнала още по времето на Цар Фердинанд, когато започва геноцидът. Цар Фердинанд издава декрет, според който арменците без никакви задръжки трябва да се приемат в България. Още тогава една малка част идват и се установяват в България. По-късно, през двадесетте години, когато начело на държавата е цар Борис и правителството на Стамболийски, България също взима решение арменците да бъдат приютявани безпрекословно и отваря границите си с една уговорка, че арменските бежанци – нямат право да се настаняват в София
Така България спасява хиляди арменци. Българската държава и правителството на Стамболийски настаняват тези хора в градовете, за да могат да оцелеят. Българите не познават много този факт – че благодарение на тях са спасени над 50 хил. арменци.
България приема арменците с отворени обятия, защото познава този народ, познава неговия нрав, манталитет. Името на България се споменава от арменците на много места по света с благодарност.
ОПЕРАЦИЯ „НЕМЕЗИС”
Малко известен факт е, че след като не се изпълняват присъдите в Армения, която обявява своята независимост, се провежда един конгрес на арменското правителство. Много от хората са против, но се организира една група арменци, които решават, че трябва да изпълнят неизпълнените присъди.
Организира се специална група, която реализира операция „Немезис”.
Това е операция за изпълняване на присъдите на Трибунала от Истанбул. Т.нар. арменски отмъстители проследяват Талят Паша, Кемал Паша и други извършители на геноцида.
Един е убит в Берлин, един е убит в Рим, трети – в Баку.
Първият разстрел е извършен от Соломон Тахлярян над Таляд Паша, който е основен поръчител и ум на геноцида. Соломон Тахлярян сам се предава на властите и съдът на базата на показания, го оправдава.
От семейството на Соломон Тахлярян са убити 85 души и той прави това заради тях. Другите извършители също са съдени и са оправдани. Светът разбира, че над арменците е извършен геноцид, че тези хора не са убийци, а изпълняват една неосъществена присъда.
ГЕНОЦИДЪТ В ИСТОРИЯТА
Яворов в края на деветнадесети век пише своята елегия „Арменци”, това също не е случайно.
Той е общувал с тези арменци, които са дошли в страната след кланетата на Абдул Хамид. Това е едно от първите доказателства за извършените изстъпления над арменците. В българските дипломатически архиви има много материали за геноцида.
Когато се внесе декларация за признаване на геноцида в Народното събрание, парламентарната комисия разгледа документа и го отхвърли, за да не влезе в пленарна зала, но тогава Георги Бакалов, който е бил член на комисията като експерт е заявил, че има доказателства в българските архиви, че над арменците е извършен геноцид.
Когато Хитлер планира Холокоста, на тайно заседание на Вермахта и това е документирано, той казва: „кой си спомня за изтреблението над арменците, та да си спомни за моето”.
Терминът „геноцид” на полския юрист от еврейски произход Лемкин се появява заради изстъпленията над арменците, а не заради Холокоста.
Мика Сайминен