Канцлерът на Германия Ангела Меркел «морално капитулира», отстъпвайки на президента на Турция Реджеп Ердоган, пише за външнополитическото издание The Wall Street Journal Брет Стивънс.
Става дума за водещия в немската телевизия ZDF Ян Бьомеран, който пречете в ефир стихотворение, оскърбило Ердоган. Анкара настоя да се подведе под съдебна отговорност сатирикът на основание закона, забраняващ оскърблението на лидери на чужди държави. Ангела Меркел се поддаде на натиска на Турция въпреки критиката от страна на немските социал-демократи (партньори на Меркел в управляващата коалиция). Така правителството даде зелена светлина на съдебното преследване на Бьомеран, отбелязва журналистът.
Меркел имаше всички законови основания да спре делото на Бьомеран и да отмени закона от времето на «ерата на Вилхелм» (1890-1918), на основание на който Анкара предяви претенциите си, но канцлерът пожертва сатирика, за да «умиротворени» Ердоган — гарант за сделката между Турция и Европейския съюз, която сделка, според сметките на Меркел, ще й позволи да спре потока от бежанци в Европа.
«Незначителното отстъпление от принципите обикновено се превръща в по-сериозни отстъпки…Бьомеран може да бъде оправдан в съда, но Ердоган вече знае — няма нищо по-меко в морален аспект от западен политик, който отчаяно се опитва да избегне трудния избор, затова той ще търси все нови и нови способи да натрапи волята и ценностите си над податливата Европа», — твърди журналистът.
Това на свой ред много касае Меркел, която е в центъра на вълната от възторг от страна на либиралите по повод политиката й на отворени врати към мигрантите от страните на Средиземноморието, добавя аналитикът.
Същите тези бежанци провокират негативни емоции сред населението и канцлерът прави политически ход, който ще има последствия от безразсъдното й човеколюбие.
Всъщност, това решение е предателство към самите либерални ценности, които уж тя защитава.
В по-широк смисъл е важно да се разбере, къде се намира пределът на отстъпчивостта на Меркел и другите европейски политици пред автократи от рода на Ердоган.
Както отбелязва списание Der Spiegel, сделката с Анкара за канцлера — «това не е просто парче хартия, това е доказателство, че миграционната криза може да бъде преодоляна чрез нещо друго, освен чрез бодлива тел».
«Но какви изводи да си правим за политическата същност на госпожа Меркел, ако тя е по-скоро ще рискува свободата на словото на немските граждани, отколкото да се заеме с нелицеприятното, но необходимо занимание — самосъхранението на нацията?», — недоумява журналистът.
Немските социал-демократи и френските социалисти, включително лидерите — президентът Оланд и премиерът Мануел Валс, се противопоставиха на решението на канцлера и заявиха, че свободата на словото и другите основополагащи за светската държава принципи трябва да се защитават.
В съвременна Европа защитата на либералните ценности се превръщат за политиците в своеобразен тест за лидерството им», — завършва авторът.
Петя Паликрушева