Абсолютно е очевидно, че санкциите не работят в качеството си на средство за принуда към Москва, за да се откаже тя от своето «осъдително» поведение. Санкциите не са и стимул за регулиране на кризата като цяло.
Русия продължава да поддържа украинските въстаници, Крим е включен напълно в състава на Русия в качеството си на субект във федерацията…
Нещо повече, ограничаването достъп на Русия до западните източници на финансови ресурси би имало последствия, излизащи от пределите на украинския проблем. Това би довело до промени във взаимоотношенията между световните държави, подтиквайки Русия към алианс с Китай, който заплашва интересите на Америка пряко.
Това е особено очевидно в Азия, където задълбочаващото се руско-китайско партньорство засили геополитическото влияние на Китай, което довежда до ужас съседите му и може да създаде потенциална заплаха за оглавяваната от САЩ система за сигурност в региона. Санкциите винаги са свързани със загуби за тези, които ги въвеждат, но в дадения случай загубите, съдейки по всичко, определено са твърде високи.
Без съмнение, китайско-руският алианс донякъде е резултат от погрешното въвеждане на западните санкции. Русия и Китай отдавна имат враждебно отношение към американската «хегемония» в света. Русия от доста време преориентира своите външни връзки с Европа към по-динамичните пазари на Изток. В същото време санкциите в значителна степен ускориха, концентрираха и засилиха тези промени.
Вероятно, най-забележимото последствие е това, че Русия днес в значителна степен се доверява на сътрудничеството с Китай в сферата на природните ресурси и стратегически важните територии в Далечния Изток.
Изтокът за Русия стана зона за реализирането на нови съвместни проекти в областта на енергетиката, добива на полезни изкопаеми, финансите, високите технологии, транспорта и в други сфери.
В условията на ръст на китайското влияние в източните райони на Русия, става все по-вероятно Москва да действа заедно с Пекин по всички проблеми в икономиката и безопасността в Азия, което не може да не безпокои съюзниците на САЩ и повдига въпроса за устойчивостта на американските позиции в региона в дългосрочна перспектива.
Вашингтон понастоящем трябва внимателно да обмисли последствията от санкциите и да коригира позицията си.
Процесът не трябва да се отлага до окончателното регулиране (каквото и да означава това) на украинската криза.
Стартова площадка трябва да бъде Азия, а първата стъпка — да се позволи на Япония да бъде противовес на китайското влияние. За целта тя трябва да си нормализира отношенията с Русия.
Освен това, страните в G7 не бива да се подлагат на натиск от страна на Вашингтон с цел отслабване на връзките им с Русия. Идеята е в това, да се даде възможност на Русия да си сътрудничи с различни регионални партньори в източно-азиатските райони. Азиатските страни имат стратегически и икономически интереси да засилят присъствието си върху тези малкозаселени и икономически слаборазвити територии, попаднали под засилващото се влияние на Китай.
А това вече е достатъчна причина, за да бъде отменен режимът на санкциите от страна на G7.
Русия трябва да признае, че нейното отчаяно сближаване с Пекин може да доведе до отслабване на влиянието й в Азия.
Америка на свой ред трябва да се откаже от все още съхранилата се илюзия за «мирното засилване» на Китай и в прав текст да признае заплахата от страна на Пекин да замени САЩ в качеството им на «гарант за сигурността» в Източна Азия.
В края на краищата Москва и Вашингтон ще се нуждаят един от друг за сдържането на регионалното влияние на Китай.
Дали това сътрудничество ще се състои или не и по какъв начин може да се развива, ще покаже времето.
Автор: Ренслър Ли — американски аналитик, старши научен сътрудник в Института за външнополитически изследвания, Филаделфия, САЩ.
Превод: Петя Паликрушева