Тук-там пишат някакви неща за преследване на вярващите по време на Великден при комунизма.
Никакво преследване не е имало, поне през 70-те и 80-те. Имало е страх по инерция от 50-те години или страх, защото някой просто си е бил страхлив.
Без да съм религиозен обичах Великден и съм ходил в софийски църкви през цялото това време, още като ученик в началното училище.
Беше навалица, нямаше места, едвам се вреждаш да влезеш. След служба хората се прибираха по улиците със запалени свещи в ръце.
Не съм пропуснал нито един Великден в София последните 15-ина години от комунизма — Св. Семдочисленици, Св. Неделя, Руската църква, Св. Петка и др.
На вечер минавах и през 3 църкви понякога от любопитство.
Проблем бяха гамени, които вдигаха шум в църквите по време на служба.
В Св. Ал. Невски не пускаха, имаше дипломати и туристи от Гърция, за тях осигуряваха места. Затова след 10 ноември 1989 г. най-голям наплив на Великден беше там.
После обаче поспадна, няма такъв интерес като в началото на 90-те.
Сега има драматизации колко било страшно при комунизма, но то сега има и купища закъснели антикомунисти, които се борят с комунизма след дъжд качулка.
Не искам да доказвам колко е било хубаво тогава, ама ми писна да слушам драматизации.
Преди време с потрес чух в новините по телевизията за първия концерт на «Дийп пърпъл» у нас, как идват тези, които били забранени и учениците ги слушали тайно по мазета.
Ай, по полека.
Иван Бакалов, журналист