Всемогъщите турски военни днес изглеждат като изплашени импотенти. Представете си страна-член на НАТО, разполагаща с вторите по величина въоръжени сили, чийто съседи са Ирак, Иран и Сирия, чиято територия се мие от Егейско, Черно и Средиземно морета, и изведнъж — нейните военно-морски сили останали без командващ!
Точно това се случи в Турция след оставката на адмирал Нусрет Гюнер, вторият човек във военно-морските сили, който, както се очакваше, трябваше да ги оглави след оставката на действащия командващ. Но достойни и квалифицирани кандидати за поста няма, защото повече от половината адмирали са в затворите, както и стотици генерали и други висши офицери (и действащи, и в оставка), по обвинение в заговор с цел сваляне на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Оставката на адмирал Гюнер последва след шумен сексуално-шпионски скандал, по който прокуратурата издигна обвинения срещу 75 морски офицери. В емоционална реч адмиралът заяви, че вярва в невинността на колегите си.
Цяла поредица от съдебни процеси под името «Eргеникон», постави турските военни на колене. Практически всеки пети турски генерал, в това число и Илкер Башбук, бившият началник на генералния щаб, се оказаха зад решетките.
Членовете не семействата на повече от 250 обвиняеми, получили продължителни присъди по делото за предполагаем заговор с цел държавен преврат се обърнаха към Съвета за правата на човека към ООН. Те твърдят, че доказателствата са били фалшифицирани.
Независимите съдебно-медицински експертизи потвърждават техните претенции. Джаред Генсер, адвокат от Вашингтон, твърди, че се е съгласил да защитава подсъдимите, защото е «абсолютно сигурен» в тяхната невинност и защото доказателствата срещу тях са били «явно фалшифицирани».
Ердоган счита, че армията е под негов пълен контрол. Ролята на Съвета за национална сигурност, през който генералите бяха свикнали да критикуват и игнорират заповедите на гражданското правителство, беше занижена до чисто символична.
След конституционната реформа, узаконена след референдума от 2010 година, съдебните дела срещу военните вече се провеждат в гражданските съдилища.
«Ердоган счита армията за незначителни момченца», — коментира ситуацията Хенри Барки, професор по международни отношения в университета Лихай, щата Пансилвания.
Независимо от това, независимо от всички тези неудачи, генералите в Турция запазват значителната си власт. Отбранителният бюджет в значителна степен е застрахован от граждански контрол. Началникът на генералния щаб не се подчинява на министъра на отбраната. Вътрешното законодателство позволява на армията да се намесва в политиката на страната.
Наистина, някои висши офицери участваха в заговора с цел сваляне на управляващата Партия на справедливостта и развитието. През 2007 г. армията безуспешно се опита да възпрепятства Абдулла Гюл, бившият министър на външните работи, да стане президент на Турция, защото жена му носеше ислямска кърпа на главата. През 2008 г. генералите притиснаха Конституционния съд да забрани Партията на справедливостта и развитието, обвинявайки я, че се стреми да разпростре върху обществото законите на шириата.
Тогава не им достигна само един глас. Що се касае до «Eргенекон», то «дори в случай на потвърждаване на фалшификатите, има достатъчно улики, за да се изпратят десетки генерали в затвора по обвинение в подготовката на заговор», твърди Орхан Кемал Ченгиз, адвокат по правата на човека.
От 1960 година армията на Турция свали поне четири правителства. Най-кървавият преврат се случи през 1980 година, когато 50 човека бяха екзекутирани, 500 000 бяха арестувани и стотици хора загинаха в затворите. Въпреки това, милиони турци, които уважават военните в качеството им на пазители на светското наследство на Ататюрк, приветстваха този преврат.
Източник:j