Le Figaro: Сянката на Анкара над Карабах

Арменците твърдят, че зад нападението на Азербайджан над Нагорни Карабах стои Турция. Арменските военни, разположени около село Талиш, твърдят, че освен азербайджанските войски, срещу тях воюват и турски войници и новобранци от Ислямска държава, пристигнали в Турция да воюват с арменците-християни.

 

«Болшинството пристигат от Турция, но сред тях има също и наемници. Без помощта и подкрепата на Анкара те никога не биха могли да започнат настъпление»,- цитира изданието думите на един от арменските офицери.

 

Според Ереван, разправата над тримата старци в Талиш доказва, че ИД е на страната на Баку и в нагорно-карабахския конфликт.

 

Конфликтът в Нагорни Карабах е най-взривоопасният от «замразените конфликти», наследени от разпадналия се СССР, пише за изданието Никола Вин.

 

Според европейски дипломат, работещ в региона, този конфликт дори не бива да се нарича «замразен»-

 

«Тук имаме работа с вулкан, който периодично изригва, но не е възможно да се предскаже силата и времето на изригването».

 

Азербайджанците твърдят, че имат готовност да отвоюват региона с помощта на оръжие, ако групата в Минск така и не намери политическо решение.

 

Армения, където християнската църква има много силни позиции, вижда във възобновяването на бойните действия ръката на Анкара. И макар Турция официално да не е участничка в конфликта, на 4 април президентът на Турция Ердоган заяви:

 

«Молим се нашите азербайджански братя да победят в тези боеве, ще ги подкрепяме до край», — цитира изданието думите на Ердоган.

 

Москва, която е инициатор на примирието, трудно ще помири противниците. По време на сирийската кампания турската армия свали руски самолет. Русия и Турция понастоящем са на нож, пише журналистът.

 

Това ни кара да изпитваме опасения относно войната в региона, добавя изданието.

 

«Много хора в Нагорни Карабах биха искали подобен сценарий. Те упрекват Кремъл, който има военна база в Армения, че недостатъчно активно подкрепя Ереван в битката му срещу Баку», — отбелязва Никола Вин.

Превод и редакция: Петя Паликрушева