Елитът на Великобритания, заедно с колегите си от САЩ, от десетилетия обръща огромно внимание на изследванията в областта на „практическото използване” на терора.
През далечната 1918 г. Кралските военно-въздушни сили на Великобритания станаха първите в света автономни въоръжени сили, скоро след това ги употребиха за колонизацията на Ирак.
През 1921 г. Лондон реши да разгроми тогавашното иракско въстание без използване на сухопътни войски, а само с масирани бомбардировки. Това е първият случай на високотехнологичен терор, който освен ефективен, се оказа и „евтин” метод за унищожаване на хора.
Бомбите от въздуха се оказаха и евтини, и ефикасни в сравнение с прилагането на сухопътни войски и тяхното прехвърляне през морето.
Специалисти от британския Институт за човешки отношения в Тависток – един от ключовите мозъчни центрове на Запада, пресметнаха печалбите и обобщиха получения опит.
През 1920 г. те направиха фундаменталния извод, че използването на терор прави от възрастния човек дете, чиято рационално-критична функция на мисленето е заключена, а емоционалният отговор на различни ситуации е предвидим и изгоден за манипулатора терорист.
Затова контролът върху личностното ниво на тревожност позволява да се владеят големи социални групи.
Тавистокският институт „израства” от клиниката в Тависток, създадена през 1921 г. за лечение на лица, получили контузии през Първата световната война. Някои особености в поведението на тези пациенти заинтригували специалистите по управление на масовото съзнание.
Херцогът на Кент Джордж (1902 — 1942) бил патрон на заведението от името на британското кралско семейство, другият патрон били английските спецслужби.
През Втората световна война клиниката станала ядро на Управлението по психиатрия на британската армия, възглавявана от бригадния генерал Джон Рис Роулингс.
В резултат на изследвания в периода между двете световни войни е създадена теорията за масовото „промиване на мозъци” с цел промяна в социалните и индивидуалните ценности, управляващи развитието на обществото.
Една от най-важните насоки била изучаване на тоталитарните култове и секти в исторически план като инструмент за контрол върху обществото.
Вначалото на 30-те години на 20 век Тависток има тесни връзки с Франкфуртската школа (създадена от европейската олигархия с цел разработване на критичен анализ на културата от позицията на неофройдизма). През Втората световна война специалистите и учените от Франкфуртската школа и от института в Тависток координирали усилията си в рамките на американски структури, които провеждали психологическа война (например Комитета за национален морал и Стратегическите служби за бомбардиране).
Ключова фигура сред изследователите бил доктор Курт Левин, основател на Харвардската психиатрична клиника и на Института за социални изследвания, който емигрирал в САЩ от нацистка Германия.
Изследванията обаче се провеждали под егидата на Тавистокския институт.
През Втората световна война доктор Левин работел в Управлението на стратегическите служби (преобразувано впоследствие в ЦРУ). Тук той се занимавал с проблемите на пропагандата, военната психология, лидерството във воинските части и т.н. По същото време доктор Левин организирал Общество за психологически изследвания на социалните проблеми, публикували се и статии за психологическия аспект на войната и от тях се заинтересувал дори президентът на САЩ.
Именно Курт Левин разработил плана за „въздушен терор”, осъществен от САЩ и Британия в периода 1942-1945 г. във въздушното пространство над Германия.
Основната цел на жестоките бомбардировки била масово убийство на градското население. Бомбите на съюзниците обаче унищожавали не само военната инфраструктура, а предимно немските градове с жените, децата и старците в тях. Смисълът на въздушния терор бил да се „тероризира” бойният дух на немците, да се сломи волята за съпротива на немските войници чрез масови убийства на техните жени, деца и родители.
Венецът на тази практика на свръхтерор става атомното унищожение на Хирошима и Нагасаки през 1945 г., които всъщност били нищожни обекти от военна гледна точка. Забележително било, че съществували големи православни общини в тях (справедливо е да припомним, че само в Дрезден англо-саксите унищожиха повече хора, отколкото при атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки). Американците приложили разработките на доктор Левин в още много други войни и конфликти (Виетнам, Югославия и т.н.). Но областта за приложението на тези разработки е много по-широка. И също така освен военен, те имат и така да се каже, граждански аспект.
Разработката „Перспективите на времето и морала”, според западни изследователи, „представлява ръководство за смазване на моралния дух на нацията и отделните лидери”. Доктор Курт Левин съветва, че
„един от най-важните методи за смазване на моралния дух чрез стратегия на страха (терора) е да се спазва стриктно следната тактика: човекът трябва да бъде държан в състояние на неяснота за текущата ситуация и за това какво да очаква в бъдеще. Освен това индивидуалните колебания между суровите дисциплинарни мерки и обещанията за добро бъдеще, заедно с разпространяваните противоречиви новини, замъгляват когнитивната (т.е. познавателна) структура на ситуацията. Така човек губи представа дали ще постигне желаната цел, ако има конкретен план, или обратното – ще се отдалечи от постигането й. В подобни условия дори личности с ясни цели, готови на рискове, се оказват парализирани заради мощния вътрешен конфликт как точно трябва да постъпят”.
Днес се налага впечатлението, че споменатото откритие активно се използва за оправдаване на агресията срещу Афганистан и Ирак, особено след терористичния акт от 11 септември 2001 г. в САЩ и този от 7 юли 2005 г. в Англия. Сред американците се поддържа масова психоза чрез съобщения за мощно биологично оръжие („сибирска язва” и тем подобни ужасии, от които може би е умрял само един-единствен човек). Сред англичаните масовата психоза се поддържа чрез образа на „втората серия” взривове, които бяха съвсем слаби (умря само един човек, и по-точно – той бе застрелян от изнервени полицаи, „парализирани от силния вътрешен конфликт”).
Защо е всичко това?
Последните десетилетия са време на грандиозна революция в развитието на производителните сили благодарение на автоматизацията на производството.
Работническата класа в Европа практически е ликвидирана.
Днес тиражирането на всяка стока се осъществява автоматично, под контрола на един оператор.
Всичко, което изисква ръчен труд, е изхвърлено в Азия.
Така положението на елитите в света се промени.
Някога, във всеки строй, елитът трябваше да експлоатира множество хора, за да поддържа благополучието си. Днес нуждата от квалифицирани работници за производството, основа на индустриалната епоха, изчезва. Ако има стачки в Европа и САЩ, цели отрасли могат спокойно да се изнесат в Китай, Южна Корея, Тайланд…
Изчезва и нуждата да се поддържа и пази образа на живот на масовата средна класа. Съответно – задачата днес е пълният демонтаж на социалната държава.
Още към началото на 2000 г. съществуващите модели на социална уредба станаха отживелица.
Западното общество пък достигна границата на всеобщата системна криза.
Най-забележителното бе, че именно през септември 2001 г. икономиките на всички големи държави едновременно се изправиха пред криза, която бе следствие от многогодишната целенасочена работа на Международния валутен фонд. И той постигна целта си… В такива условия стана неизбежна рязката социална диференциация по цял свят, чийто сценарий бе проверен през 90-те години в постсъветското пространство.
След социалната, идва и териториалната диференциация – елитът започна формиране на собствени анклави – добре защитени и оградени от останалия свят места, където живеят „новите руснаци” („новите европейци” и т. н.), а пък периферията да се оправя както може.
Към средата на 21 век светът вероятно ще представлява мрежа от анклави на благополучието (Новият Север), обкръжени от територии на кибер-персонажи (Новият Юг).
За да си представим такова нещо, достатъчно е да погледнем Ню Йорк, гетата на Лос Анжелис, афро-арабските и турските части на Париж и Марсилия, които живеят свой живот, а арабската част в Марсилия на практика е извън управлението на френските власти…
Обаче бялото население на Запада не желае доброволно да се откаже от социалните завоевания на миналото.
На населението целенасочено се внушава комплекс за непълноценност, то трябва да бъде тероризирано, да бъде принудено да приеме новите стандарти на живота.
А за това е нужна сила, достатъчно масова и агресивна, която без жал да се хвърли срещу европейците и да налага новия образ на живот.
Този инструмент стана ислямизмът. А сигналът за неговото настъпление бе даден с терористичните актове от 11 септември 2001 г.