И дойде ядрената зима…
Превод на статията за последствията от политиката на Ердоган и провокациите способни да разпалят Трета световна война
Ердоган нарича действията на Русия в Близкия Изток » опасни за света». Само че, не Русия, а самата Турция се превърна днес в източник на напрежение, заплашващ световния мир и стабилност.
Защото не Русия, а Турция купува нефт от Ислямска държава, спонсорирайки тероризма. И Анкара- а не Москва- финансира и подкрепя имами-салафити или членове на » Мюсюлмански братя», които проповядват агресия и ненавист, включително и в някои от европейските джамии.
Защото Русия, а не Турция- осигури военно-политическо съдействие от Иран, дипломатическа помощ от Китай, подкрепата на Египет, Йордания, ОАЕ, Израел. Кюрдите също все повече се ориентират към Москва. Позициите на Америка, въпреки редица показни заявления, се променят…
И няма нищо удивително, че турския лидер, целия турски военно-политически елит изпитват гняв, страх и обърканост. И обида на всичко отгоре. Все пак нали, подкрепяна от САЩ и активно участваща в » Арабската пролет», Турция винаги е чувствала собствената си значимост, претендирайки дори за ролята на водеща регионална държава…а получи война на границите си, разпалването на гражданска война на изток, а след инцидента с руския Су-24 фактическа загуба на доверието от страна на Вашингтон, които днес предпочитат да разплитат близкоизточния възел изключително в диалог с Москва.
От предишната увереност останаха само войнствените заявления. Но и това е опасно. С непредсказуемостта си като минимум.
Днес е абсолютно очевидно, че хегемонистическите действия и амбиции на Ердоган предсавляват заплаха за световния ред.
Действията на турския лидер вече доведохо до «миграционна катастрофа» в ЕС. Турция използва мигрантите, за да притиска Европа и света, накланяйки по такъв начин съотношението на силите в своя полза. Анкара сега приема на територията си два милиона бежанци и заплашва да им отвори пътя в Европа, ако не получи от Брюксел финансова помощ и дипломатическа подкрепа по сирийския въпрос.
Антируската и антисирийска реторика на турското ръководство подтиква Турция към голяма война- война в чийто пламъци ще се окажат не само страните от региона, но и далечните от нея държави.
Осъзнавайки собствените си грешки, губейки съюзници и подкрепа, турските министри и генерали нагнетяват в страната истерия на ненавист и страх, и вече говорят не просто за война- а заплашват с Трета световна! Как иначе да се разбират милитаристичните призиви на Анкара да изпрати наземни войски в Сирия?! При това въпреки многобройните заявления Анкара
преследва собствени интереси, вървящи в разрез с позицията на САЩ, и за постигането на тези цели започва игра на изостряне.
Нахълтвайки на територията на Сирия, подлагайки градовете и инфраструктурата на бомбардировки, Анкара откровенно вкарва в играта Ващингтон и НАТО, прикривайки се 5 статия на организацията.
Опасността от нови провокации ит страна на Анкара, като свалянето на руски бомбардировач, остава крайно висока, но отговорността на международната общност за случващото се в региона расте от ден на ден.
Българска редакция News Front.