Арогантността при учредяването на ДОСТ премина всякакви граници на спазването от благоприличие на дипломатичност и етика.
Що за безочие е да се домъкнат половината властимащи от Турция под формата на делегация?!
Що за безочие и арогантност е да накърниш сувернитета на Република България, изказвайки се „ЧЕ ТАМ КЪДЕТО ИМА ТУРЦИ, РЪКАТА НА ТУРЦИЯ ЩЕ ДОСТИГА ДОТАМ“?
Написах го малко по-меко, защото истинският превод е покъртителен.
Още преди три години, когато работих в Турция, по СNN в Турция се водиха спорове между политици и интелектуалци как България да стане икономическа част от Турция.
Настръхвах, не вярвах, негодувах, гневях се….само като слушах „просто полемики и спорове“.
Сега, като юрист, недоумявам как нашите управляващи допускат подобни изкази?!
Какво ще направят, как ще им посочат къде е мястото им, как ще ги накажат за тези изказвания и безсрамна дързост?
Трябва да внимаваме много, особено в този международен деликатен момент, когато Турция си мисли, че държи всички в ръката си, включително и Европа.
Амбициите на Турция са огромни – ако не се спре навреме, ще стане страшно.
Аз съм туркиня и обичам България като своя родина прекалено много, за да стоя безучастна.
КРАЙНО ВРЕМЕ Е НЯКОЙ ДА ГО Е ГРИЖА ЗА ТАЗИ НАША ДЪРЖАВА И КОЙ МИСЛИТЕ ЩЕ НАПРАВИ НЕЩО – НИЕ, НАРОДЪТ!