Президентът на Русия за 14 път се обръща към руснаците чрез ефира на централните телевизии и радиостанции.
Ето и акцентите в отговорите на Путин до момента:
Путин: Не мисля, че Западът ще отмени санкциите
«Не мисля, че Западът в близки време ще отмени санкции срещу Русия. Ако те бъдат продължени, Русия ще продължи ответните си ограничения», — заяви Путин.
Путин за Кадиров: «Той воюва с нас в гората. С оръжие в ръце, заедно с баща си. Никой не го е заставял, той сам достигна до извода, че Чечня трябва да бъде в състава на Русия. Това е вътрешна трансформация».
Путин се усъмни в сменяемостта на властта в САЩ.
До 14 часа московско време броят на позвъняванията надвиши 3 милиона.
Присъстват изявени дейци на културата от Русия, журналисти от цял свят, общественици…
Путин на въпрос, кой е по-лош за Русия, Клинтън или Тръмп: Трябва да се търси този, който е по-добър.
Президентът на Русия подчерта, че САЩ трябва да действат не от позиция на силата и имперски амбиции, а да уважават партньора, включително Русия.
«Знаем, че там ама сътрудници на американските официални учреждения. Статия се появи първо в Sueddeutsche Zeitung, а Sueddeutsche Zeitung е част от медиен холдинг. Този медиен холдинг принадлежи на американската финансова корпорация Goldman Sachs. От тях не бива да очакваме никакво разкаяние. Колкото са по-близко изборите, толкова повече подобни неща ще ни заливат», — заяви Путин.
«Панамските досиета», според Путин, са подготвени от юристи.
Въпросите към Путин са до момента над 1.5 милиона.
Освен журналисти, културни дейци и общественици, участват военни, хора от спецслужбите, граждани…
Водещите твърдят, че са получили до момента 2.5 милиона въпроса.
„Ние не сме се оказали и няма да се озовем във вражески кръг, — заяви той по време на предаването „Пряка линия“. – Това е напълно изключено“.
На въпрос, кой ще поиска Путин най-напред да спаси, ако потъват Ердоган, Обама и Порошенко, руският лидер отговори така:
„Ако някой е решил да потъва, няма да може да бъде спасен. Но ние сме готови да протегнем приятелска ръка на всеки политик, стига той да поиска това“
По отношение на отношенията между Русия и Турция, Путин отговори по следния начин:
„Ние смятаме Турция за свой приятел, а турският народ за приятелски за нас народ, с който безусловно ще градим най-добри дорбосъседски отношения, — заяви той. – Ние имаме проблеми с някои политически дейци, поведението на които считаме за неадекватно и реагираме на това по съответния начин».
На въпроса за евентуалното възраждане на Ислямска държава, Владимир Путин отговори:
«Има такава опасност, винаги, когато не се води непрекъсната борба с тероризма. След извеждането на основната част от нашата военна групировка оставихме сирийската армия в такова състояние, че тя може с наша подкрепа да провежда сериозни операции на терен.
Политическият процес ще изведе страната от кризата — нова конституция, избори и т.н. Операцията около Алепо е сложна, опозицията се опитва да си върне изгубеното, там воюват основно кюрдски групировки, а не толкова сирийската армия, в непосредствена близост е Фронтът «Нусра». Ние по-скоро помагаме да не се влоши ситуацията около града.»
На въпроса за евентуалното подновяване на пътуванията до Египет и Турция:
«Това не зависи от нас. Причините в двете държави са различни. Властта в Египет се бори с радикални елементи, на Синайския полуостров почти всеки ден има сражения, сблъсъци с привърженици на предишния президент. Работим с египетските органи за сигурността на хотелите, полетите, кетъринга, храната, но има още какво да се желае.
Що се отнася до Турция, картината е почти аналогична, но ние считаме, че настоящото ръководство в Анкара не се бори с радикалите, а по-скоро си сътрудничи с тях. Вътрешните им проблеми са сериозни — в южната част на страната се води гражданска война с тежка бойна техника, танкове, артилерия, макар някои държави на Запад да се правят ,че не виждат това. В Тунис, например, направо на плажа разстреляха почиващите. Сигурен съм, че ръководството на Турция ще гарантира сигурността на туристите — не само на руските, защото тук става дума за най-малко 5 милиона души годишно — дали ще могат да го направят, това е голямият въпрос. Затова, както в случая с Египет, нямаме право да не кажем на хората си, че там е опасно да се почива.»